1 Всеки първосвещеник се избира измежду хората, за да служи на Бога от тяхно име и да принася дарове и жертви за грехове.
2 Той е в състояние да разбере как се чувстват онези, които са невежи и правят грешки, понеже слабостта е част и от неговата природа,
3 а щом има слабости, трябва да принася жертви както за греховете на хората, така и за своите грехове.
4 Да бъдеш първосвещеник е чест, която никой не си присвоява сам. Бог удостоява с нея единствено онзи, когото призовава, както беше Аарон.
5 Така и Христос не си присвои сам славата на първосвещеничеството, а Бог го избра, като каза:„Ти си моят Син.Днес аз станах твой Баща.“
6 А в друго Писание казва:„Ти си свещеник завинаги,също като Мелхиседек.“
7 В дните на своя земен живот със силни викове и сълзи Исус отправяше молитви и молби към Онзи, който можеше да го спаси от смърт. Исус беше чут заради своето почтително смирение.
8 Макар че беше Божият Син, чрез страданията си той се научи на послушание.
9 След като бе направен съвършен, той стана източникът на вечно спасение за всички, които му се подчиняват.
10 Тогава Бог го издигна за първосвещеник, също като Мелхиседек.
11 Много можем да говорим за тези неща, но е трудно да ви бъдат обяснени, тъй като сте станали хора, които бавно проумяват.
12 Би трябвало сега вече вие да сте учители, а отново имате нужда някой да ви учи на основните начала на Божиите учения; нуждаете се от мляко, а не от твърда храна!
13 Всеки, който се храни с мляко, е още бебе и е неопитен в правилното учение.
14 А твърдата храна е за зрели хора, които чрез постоянно практикуване са обучили духовните си сетива да различават доброто от злото.