Писмото До Евреите 11 SPB

Вярата

1 Вярата е сигурност в това, на което се надяваме, убеденост в неща, които не можем да видим.

2 Заради тази вяра Бог похвали хората, живели в древността.

3 Защото вярваме, ние разбираме, че вселената е сътворена по заповедта на Бога и видимото се е родило от невидимото.

4 Защото вярваше, Авел принесе на Бога по-добра жертва от тази на Каин. Бог одобри даровете му и го нарече праведен; и сега, макар и мъртъв, той все още ни говори чрез вярата си.

5 Защото вярваше, Енох бе пренесен в друг живот, без някога да умре. Тялото му не беше открито – Бог бе пренесъл Енох, и съществува свидетелството, че преди да бъде пренесен, той е радвал Бога.

6 Ако човек няма вяра, е невъзможно да радва Бога. Който отива при Бога, трябва да вярва, че той съществува и възнаграждава всеки, който наистина го търси.

7 Защото вярваше, когато Ной бе предупреден за неща, които никой още не виждаше, той прие всичко за истина и построи своя кораб, за да спаси семейството си. Чрез вярата си Ной осъди света и наследи праведността, която идва чрез вяра.

8 Защото вярваше, Авраам послуша Бога, когато той го призова да тръгне към обещаната му в наследство земя, и замина, макар че не знаеше къде всъщност отива.

9 Защото вярваше, той живя в обещаната земя като чужденец. Живя в шатри с Исаак и Яков, които бяха наследници заедно с него на същото обещание,

10 защото очакваше града с вечни основи, чийто архитект и строител е Бог.

11 Защото вярваше, Авраам се сдоби с дете въпреки напредналата си възраст и безплодието на Сара, понеже счете за верен Онзи, който бе дал обещанието.

12 И така, от този човек, който бе на прага на смъртта, се народиха потомци, многобройни като звездите на небето и неизброими като песъчинките на морския бряг.

13 До последния си ден всички тези хора живяха, вярвайки. Те не получиха обещанията, а само ги зърнаха отдалеч и ги приветстваха. Те открито признаваха, че са само чужденци, които посещават земята.

14 Хора, които говорят така, показват, че търсят страна за своя родина.

15 Ако имаха предвид тази, която бяха напуснали, можеха да се завърнат там.

16 Но те копнееха за по-добра – тоест за небесна страна. Заради това Бог не се срамува да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

17 Защото вярваше, Авраам бе готов да принесе в жертва Исаак, когато Бог поиска да го изпита. Да, този, който получи обещанията, бе готов да принесе в жертва единствения си син,

18 за когото Бог му бе казал: „Чрез Исаак ще дойдат потомците ти.“

19 Авраам разсъди, че Бог може дори да възкресява от мъртвите, и в известен смисъл сякаш си върна Исаак оттам, когато Бог го възпря да извърши това жертвоприношение.

20 Защото вярваше, Исаак благослови Яков и Исав за онова, което им предстоеше.

21 Защото вярваше, Яков благослови всеки от синовете на Йосиф, когато умираше, и се поклони на Бога, подпирайки се на бастуна си.

22 Защото вярваше, в края на живота си Йосиф говори за излизане на израелтяните от Египет и даде наставления какво да правят с тленните му останки.

23 Защото вярваха, родителите на Моисей го криха три месеца, след като се роди. Те видяха какво хубаво дете е и не се страхуваха от нареждането на царя.

24 Защото вярваше, когато порасна, Моисей отказа да го наричат сина на фараоновата дъщеря.

25 Вместо да се радва на краткотрайните наслади на греха, той предпочете да страда заедно с Божия народ.

26 За него позорът, изстрадан заради Месията, беше по-ценен от съкровищата на Египет, тъй като погледът му беше отправен напред към обещаната му награда.

27 Защото вярваше, той напусна Египет, без да се бои от гнева на царя и остана твърд, сякаш можеше да види Онзи, който е невидим.

28 Защото вярваше, Моисей отпразнува Пасхата и поръси с кръвта, за да не може Унищожителят да докосне първородните на Израел.

29 Защото вярваха, хората пресякоха Червено море, сякаш вървяха по суша. Но когато египтяните се опитаха да сторят същото, се издавиха.

30 Защото израелтяните вярваха, стените на Ерихон се срутиха, след като бяха обкръжени в продължение на седем дни.

31 Защото вярваше, Раав проститутката, която приятелски прие съгледвачите, не беше убита с непокорните.

32 Какво още да добавя? Няма да ми стигне времето да разкажа за Гедеон, Варак, Самсон, Йефта, Давид, Самуил и пророците.

33 Тези хора имаха вяра и затова побеждаваха царства, раздаваха правосъдие, получаваха обещания от Бога, затваряха усти на лъвове,

34 потушаваха огромни пожари, спасяваха се от острието на меча, от слабостта печелеха сила, в битките ставаха могъщи и обръщаха в бяг чуждите войски.

35 Жените получаваха обратно своите мъртви, които бяха възкресени. Други биваха измъчвани, но отказваха освобождение, за да бъдат възкресени за по-добър живот.

36 Някои трябваше да търпят подигравки и бичуване, а други – окови и затвор.

37 С камъни ги умъртвяваха, с триони на две ги разрязваха, с мечове ги убиваха. Те се скитаха облечени в овчи и кози кожи – бедни, гонени, малтретирани.

38 Светът не ги заслужаваше. Скитаха се из пустини и планини, криеха се в пещери и дупки в земята.

39 Заради вярата си всички тези хора бяха похвалени, но не получиха обещаното.

40 За нас Бог бе предопределил нещо по-добро, така че само заедно с нас да могат да станат съвършени.

глави

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13