1 Същността на това, което говорим, е, че имаме такъв първосвещеник, който седна отдясно на престола на Величието в небесата
2 и служи в Най-Святото Място в истинската скиния, издигната от Господа, а не от човек.
3 Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви, така че и нашият първосвещеник трябваше да има нещо, което да принесе.
4 Ако живееше на земята, той нямаше да бъде дори свещеник, защото вече има свещеници, които принасят даровете, изисквани от закона.
5 Тяхната служба е само подобие или сянка на небесните неща. Затова Бог предупреди Моисей, когато той се готвеше да издигне скинията: „Постарай се да направиш всичко по образеца, който ти беше показан в планината.“
6 Но Исус бе поставен на служба, която далеч превъзхожда тяхната, точно както новият завет, чийто посредник е той, далеч превъзхожда стария и се основава на обещания за по-добри неща.
7 Ако първият завет беше без недостатъци, нямаше да се търси друг, който да го замени.
8 Но Бог обвини хората с думите:„Виж! Идва времето, казва Господ,когато ще сключа нов заветс народа на Израел и народа на Юда.
9 Той няма да е като онзи завет,който сключих с предците им в деня,когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египет,защото те не останаха верни на моя завети аз се отвърнах от тях, казва Господ.
10 Това е заветът, който ще сключа с народа на Израелслед онези дни, казва Господ.В умовете им ще вложа законите сии върху сърцата им ще ги напиша.Аз ще бъда техният Бог и те ще бъдат моят народ.
11 И няма да е нужно вече никой да учисвоя съгражданин или сънародники да му казва: «Познай Господа!»,защото всички ще ме познават –от най-ниско до най-високопоставения.
12 Ще им простя всички злодеянияи никога вече няма да си спомня греховете им.“
13 Бог нарече този завет „нов“, като с това призна първия за стар, а всичко, изживяло времето си и вече остаряло, скоро изчезва.