1 Заобиколени сме от тези многобройни свидетели, затова да отхвърлим от себе си всичко, което ни пречи, и греха, който толкова лесно ни оплита, и с упорито постоянство да тичаме по трудния път на надбягването, който лежи пред нас.
2 Нека винаги пред погледа ни бъде Исус, който ни води в нашата вяра и я прави съвършена. Заради радостта, която го очакваше, той изтърпя смъртта на кръста и презря срама й, и сега е седнал отдясно на Божия престол.
3 Помислете за нег – той изтърпя такива злъчни обиди от страна на грешниците! Така че, не се изморявайте и не се отказвайте.
4 В борбата си против греха вие още не сте се изправяли пред смъртта.
5 Нима сте забравили насърчителните думи, с които Бог се обръща към вас като към синове:„Сине мой, не гледай лекомислено на възпитанието от Господа.Не се отчайвай, когато той те изобличава.
6 Защото Господ възпитава онези, които обича,и наказва всеки, когото приема за свой син“?
7 Търпеливо понасяйте възпитанието, защото то показва, че Бог се отнася към вас като към синове. Нима има син, чийто баща да не го възпитава?
8 А не ви ли възпитават като всички останали, значи сте незаконни, а не истински синове.
9 Ние всички сме имали земни бащи, които са ни възпитавали, и ние сме ги уважавали. Колко по-голямо тогава трябва да е подчинението ни към нашия духовен Баща, за да живеем!
10 Нашите земни бащи ни възпитаваха за кратко и така, както считаха за най-добре, а Бог ни възпитава за наше добро, за да можем да станем святи като него.
11 Когато ни възпитават, това не носи радост, а скръб, но по-късно, след като сме се поучили, получаваме мир, защото започваме да живеем праведно.
12 И така, повдигнете отпуснатите си ръце и заякчете слабите си колене!
13 Вървете по прави пътеки, за да не се изкълчи куцият крак, а напротив – да оздравее.
14 Старайте се да живеете в мир с всички хора и животът ви да е свят, защото без святост никой няма да види Господа.
15 Внимавайте да няма някой, който да не успее да получи Божията благодат, да не поникне някой горчив корен, който да причини вреда и да оскверни много други хора.
16 И никой да не върши сексуални грехове, нито да е със светски ум като Исав, който за едно ядене продаде правото си на първороден.
17 Както знаете, по-късно той поиска да получи благословията на баща си, но беше отхвърлен и по никакъв начин не можа да промени стореното, въпреки че се молеше със сълзи на очи.
18 Вие не сте дошли при онова, което може да бъде усетено чрез сетивата и което изгаря с огън, нито при тъмнина, мрак или буря,
19 нито при тръбен звук, нито при говорещ глас, накарал онези, които го чуха, да се молят никога повече да не го чуят,
20 защото не можеха да понесат това, което им се заповядваше: „Дори ако животно се докосне до планината, ще бъде убито с камъни.“
21 Наистина гледката беше толкова ужасяваща, че Моисей каза: „Треперя от страх!“
22 Не, вие сте дошли при планината Сион, при града на живия Бог, при небесния Ерусалим, при десетките хиляди ангели, събрали се с радост,
23 при църквата на първородните, чиито имена са записани в небесата, при Бога, съдията на всички хора, при духовете на праведните, които са станали съвършени.
24 И сте дошли при Исус, посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори за по-добри неща от кръвта на Авел.
25 Внимавайте да не откажете да слушате Онзи, който ви говори. Щом не можаха да избегнат наказание онези, които отказаха да се вслушат в гласа на този, който ги предупреждаваше на земята, то колко по-малка е надеждата да избегнем наказанието, ако се отвърнем от Онзи, който ни предупреждава от небесата!
26 Тогава гласът му разтърси земята, но сега той е обещал: „Още веднъж ще разтърся не само земята, но и небето.“
27 Думите „още веднъж“ показват, че всичко, което може да се поклати, ще изчезне – а само сътвореното може да се поклати; непоклатимото ще остане.
28 И така, щом получаваме непоклатимо царство, нека се изпълним с признателност, за да служим на Бога по начин, който го радва, с уважение и страхопочитание,
29 защото нашият Бог е всепоглъщащ огън.