15 Ако имаха предвид тази, която бяха напуснали, можеха да се завърнат там.
16 Но те копнееха за по-добра – тоест за небесна страна. Заради това Бог не се срамува да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
17 Защото вярваше, Авраам бе готов да принесе в жертва Исаак, когато Бог поиска да го изпита. Да, този, който получи обещанията, бе готов да принесе в жертва единствения си син,
18 за когото Бог му бе казал: „Чрез Исаак ще дойдат потомците ти.“
19 Авраам разсъди, че Бог може дори да възкресява от мъртвите, и в известен смисъл сякаш си върна Исаак оттам, когато Бог го възпря да извърши това жертвоприношение.
20 Защото вярваше, Исаак благослови Яков и Исав за онова, което им предстоеше.
21 Защото вярваше, Яков благослови всеки от синовете на Йосиф, когато умираше, и се поклони на Бога, подпирайки се на бастуна си.