5 Нима сте забравили насърчителните думи, с които Бог се обръща към вас като към синове:„Сине мой, не гледай лекомислено на възпитанието от Господа.Не се отчайвай, когато той те изобличава.
6 Защото Господ възпитава онези, които обича,и наказва всеки, когото приема за свой син“?
7 Търпеливо понасяйте възпитанието, защото то показва, че Бог се отнася към вас като към синове. Нима има син, чийто баща да не го възпитава?
8 А не ви ли възпитават като всички останали, значи сте незаконни, а не истински синове.
9 Ние всички сме имали земни бащи, които са ни възпитавали, и ние сме ги уважавали. Колко по-голямо тогава трябва да е подчинението ни към нашия духовен Баща, за да живеем!
10 Нашите земни бащи ни възпитаваха за кратко и така, както считаха за най-добре, а Бог ни възпитава за наше добро, за да можем да станем святи като него.
11 Когато ни възпитават, това не носи радост, а скръб, но по-късно, след като сме се поучили, получаваме мир, защото започваме да живеем праведно.