7 Търпеливо понасяйте възпитанието, защото то показва, че Бог се отнася към вас като към синове. Нима има син, чийто баща да не го възпитава?
8 А не ви ли възпитават като всички останали, значи сте незаконни, а не истински синове.
9 Ние всички сме имали земни бащи, които са ни възпитавали, и ние сме ги уважавали. Колко по-голямо тогава трябва да е подчинението ни към нашия духовен Баща, за да живеем!
10 Нашите земни бащи ни възпитаваха за кратко и така, както считаха за най-добре, а Бог ни възпитава за наше добро, за да можем да станем святи като него.
11 Когато ни възпитават, това не носи радост, а скръб, но по-късно, след като сме се поучили, получаваме мир, защото започваме да живеем праведно.
12 И така, повдигнете отпуснатите си ръце и заякчете слабите си колене!
13 Вървете по прави пътеки, за да не се изкълчи куцият крак, а напротив – да оздравее.