1 Всеки първосвещеник се избира измежду хората, за да служи на Бога от тяхно име и да принася дарове и жертви за грехове.
2 Той е в състояние да разбере как се чувстват онези, които са невежи и правят грешки, понеже слабостта е част и от неговата природа,
3 а щом има слабости, трябва да принася жертви както за греховете на хората, така и за своите грехове.
4 Да бъдеш първосвещеник е чест, която никой не си присвоява сам. Бог удостоява с нея единствено онзи, когото призовава, както беше Аарон.
5 Така и Христос не си присвои сам славата на първосвещеничеството, а Бог го избра, като каза:„Ти си моят Син.Днес аз станах твой Баща.“
6 А в друго Писание казва:„Ти си свещеник завинаги,също като Мелхиседек.“
7 В дните на своя земен живот със силни викове и сълзи Исус отправяше молитви и молби към Онзи, който можеше да го спаси от смърт. Исус беше чут заради своето почтително смирение.