12 да не ставате мързеливи, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията, дадени от Бога.
13 Когато Бог даде своето обещание на Авраам, той се закле в себе си, тъй като нямаше друг по-велик, в когото да се закълне.
14 Той каза: „Щедро ще те благословя и ще ти дам многобройно потомство.“
15 Авраам търпеливо чакаше и получи обещаното.
16 Хората винаги се заклеват в някой по-велик от тях, потвърждавайки с клетвата истинността на думите си, и това слага край на всички спорове.
17 Бог искаше ясно да покаже на наследниците на обещанието неизмеността на намерението си и затова даде гаранция, като се закле.
18 Направи го, така че чрез тези две неотменими действия, в които е невъзможно Бог да лъже, ние, които сме прибягнали при него, търсейки безопасност, да бъдем силно насърчени да се държим за надеждата, която ни се предлага.