4 а в нея се намираха златният жертвеник за изгаряне на тамян и кивотът на завета, целият обкован в злато. В кивота бяха поставени златният съд с манна, Аароновият жезъл, който някога се беше разлистил, и каменните плочи с десетте заповеди на завета.
5 Над кивота бяха херувимите на славата, прострели криле над мястото на умилостивението. Но сега не е нужно да говорим подробно за всичко.
6 Когато тези неща бяха подредени по описания начин, свещениците всеки ден влизаха в първата част, където извършваха богослужението.
7 А във втората част имаше право веднъж годишно да влиза само първосвещеникът, който винаги трябваше да носи жертвена кръв и да я принася пред Бога за своите грехове и за греховете, извършени от хората поради незнание.
8 С тези две отделни части Святият Дух ни учи, че пътят към Най-Святото Място не е бил отворен, докато все още е съществувала първата част,
9 символизираща настоящето. Това означава, че принесените дарове и жертви не могат да очистят съвестта на онези, които ги принасят, и така да ги направят съвършени,
10 защото се отнасят само до ястия и питиета, и различни ритуални измивания. Това са само външни правила, които Бог постанови, докато дойде новият ред.