1 Начало на благовестието на Исуса Христа, Сина Божия;
2 както е писано в пророците: "Ето, аз проваждам вестителя си пред лицето ти, който ще приготви твоя път пред тебе:"
3 "Глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки."
4 Дойде Иоан та кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете.
5 И излязваше към него всичката страна Юдейска, и Ерусалимляните, и кръщаваха се всичките от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.
6 А Иоан носеше дреха от камилски косми, и кожен пояс около чреслата си, и ядеше акриди и мед див.
7 И проповядваше и казваше: След мене иде по-крепкият от мене, на когото не съм достоен да се преклоня и да развържа ремика на обущата му.
8 Аз ви кръстих с вода: а той ще ви кръсти с Духа Светаго.
9 И през онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски, и кръсти се от Иоана в Иордан.
10 И тутакси като възлязваше от водата видя че се разтваряха небесата, и Духът като гълъб слязваше на него.
11 И глас биде от небето: Ти си Син мой възлюблений в когото благоволих.
12 И тоз час Духът го извожда в пустинята.
13 И там бе в пустинята четиридесет дни и се изкушаваше от Сатана; и беше със зверовете; и ангелите му служеха.
14 А след като биде предаден Иоан, дойде Исус в Галилея, и проповядваше благовестието на царството Божие,
15 И казваше: Времето се изпълни, и приближи се царството Божие; покайте се и вярвайте в благовестието.
16 А когато пътуваше по край Галилейското море, видя Симона и Андрея брата му, че хвърляха мрежа в морето; понеже бяха риболовци.
17 И рече им Исус: Елате след мене, и ще ви направя да бъдете ловци на человеци.
18 И тутакси оставиха мрежите си, и последваха го.
19 И като позамина от там малко, видя Якова Зеведеева и Иоана брата му, и тях в ладията че си кърпеха мрежите.
20 И тутакси ги повика, и те оставиха баща си Зеведея в ладията с наемниците, и отидоха след него.
21 И влязоха в Капернаум; и наскоро в събота влезе Исус в съборището и учеше.
22 И удивяваха се на учението му; защото ги учеше като някой който има власт, а не както книжниците.
23 И имаше в съборището им человек с нечист дух, та извика,
24 и казваше: Остави ни! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? дошел си да ни погубиш ли? Познавам те кой си, Свети Божий.
25 И запрети му Исус, и рече; Млъкни, и излез из него.
26 И нечистият дух, като го покъса, извика с голям глас и излезе от него.
27 И всички се смаяха, щото разискваха помежду си, и думаха: Що е това? Кое е това ново учение, щото с власт повелява и на нечистите духове, и послушват го.
28 И разчу се слухът негов наскоро по всичката околност на Галилея.
29 И щом излязоха из съборището, дойдоха с Якова и Иоана в къщата на Симона и Андрея:
30 А тъщата Симонова лежеше огничава, и тутакси му казват за нея.
31 И пристъпи та я дигна, като я хвана за ръката; и на часа я остави огницата, и слугуваше им.
32 И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха му всичките които бяха зле, и беснуемите.
33 И всичкият град се бе събрал пред вратата.
34 И изцели мнозина които бяха зле от разни болести, и много бесове изпъди, и не оставяше бесовете да говорят, понеже го познаваха че е Христос.
35 И сутринта, много рано, стана та излезе, и отиде в пусто място, и там се молеше.
36 И оттичаха след него Симон и които бяха с него.
37 И като го намериха, казват му: Всички тебе търсят.
38 И казва им: Да идем в близките паланки, да проповядам и там; защото съм за това излязъл.
39 И той проповядваше по съборищата им по всичка Галилея, и изпъждаше бесовете.
40 И идва при него един прокажен, та му се молеше и коленичеше пред него и казваше му: Ако да искаш, можеш да ме очистиш.
41 А Исус се смили и простря ръка, та се допря до него, и казва му: Искам, очистен бъди.
42 И като изрече туй, тутакси се махна от него проказата, и се очисти.
43 И като му запрети строго, тоз час го отпрати,
44 и казва му: Гледай никому нищо да не кажеш; но иди, покажи себе си на свещеника, и принес за очищението си това, което е Мойсей повелел, за свидетелство тям.
45 А той щом излезе, начна да проповядва много и да разнося словото, така щото Исус не можеше вече да влезе явно в някой град; но вън в пусти места бе, и идеха при него от всякъде.