1 И завчас на сутринта светуваха се първосвещениците със старейшините и книжниците, и всичкия съвет, и вързаха Исуса та го заведоха и предадоха го на Пилата.
2 И попита го Пилат: Ти ли си царът на Юдеите? А той отговори и рече му; Ти казваш.
3 И обвиняваха го първосвещениците много.
4 А Пилат пак го попита и рече; Не отговаряш ли нищо? Виж, колко свидетелствуват върх тебе.
5 Но Исус пак не отговори нищо, така щото Пилат се чудеше.
6 А на праздника пущаше им по едного от запрените, когото би поискали.
7 А тогаз бе запрян някой си на име Варава с другите размирници, които по размирицата направиха убийство.
8 И народът извика, и начена да иска да стори Пилат както им всякога правеше.
9 А Пилат им отговори, и рече: Искате ли да ви пусна царя Юдейски?
10 понеже знаеше че от завист го предадоха първосвещениците.
11 Но първосвещениците нагласиха народа да искат да им пусне по-добре Варава.
12 И Пилат отговори пак и рече им: Но що искате да сторя тогози когото казвате цар Юдейски?
13 А те пак извикаха: Разпни го.
14 А Пилат им казваше: че какво зло е сторил? Но те по-много извикаха: Разпни го.
15 Тогаз Пилат, понеже искаше да стори угодното на народа, пусна им Варава, а Исуса, като го би, предаде го на разпятие.
16 И войните го заведоха отвътре двора, то ест в преторията, и свикаха всичкия полк.
17 И облякоха му багреница, изплетоха и венец от тръне и наложиха го на главата му,
18 и начнаха да го поздравяват и да казват: Радвай се, Царю Юдейски!
19 И удряха го по главата с тръст, и заплюваха го; и коленичеха та му се кланяха.
20 И след като му се поругаха, съблякоха му багреницата, и облякоха го в неговите дрехи, и го изведоха вън да го разпнат.
21 И накарват някого си Симона Киринейца, баща на Александра и Руфа, който минуваше, като си идеше от нивата, да носи кръста му.
22 И завождат Исуса на мястото Голгота, което се тълкува Лобно Място.
23 И даваха му да пие вино смесено със смирна, но той не пое.
24 И като го разпнаха, споделиха дрехите му, и хвърлиха жребие на тях, кой кое да вземе.
25 А бе третий час, и го разпнаха.
26 И надписът на обвинението му бе надписан: ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ.
27 И с него разпнаха двама разбойници, едного от дясно и едного от ляво нему.
28 И се изпълни писанието което казва: "И с беззаконните се вмени."
29 И които минуваха от там хулеха го, и киваха с глави и казваха: Уха, ти който разваляш храмът и в три дни го съзиждваш,
30 спаси себе си, и слез от кръста.
31 Подобно и първосвещениците, с книжниците присмиваха му се помежду си и думаха: Други е избавил, а пък себе си не може да избави.
32 Христос царът Израилев нека слезе сега от кръста, да видим и да повярваме. И разпетите с него укоряваха го.
33 И като дойде шестият час, стана тъма по всичката земя, до деветият час.
34 И по деветте часа извика Исус с голям глас, и рече: ЕЛОИ, ЕЛОИ, ЛАМА САВАХТАНИ? което ще се рече: Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
35 И някои от стоящите там като чуха казваха: Ето, Илия вика.
36 И завтече се един, и напълни гъба с оцет, и обви я на тръст, та му даваше да пие, и казваше: Оставете да видим да ли ще дойде Илия да го снеме.
37 А Исус като издаде глас голям, издъхна.
38 И завесата на храмът се раздра на две, от горе до долу.
39 А като видя стотникът, който стоеше срещу него, че като извика така, издъхна, рече: Наистина този человек беше Син Божий.
40 Имаше още и жени които гледаха от далеч, между които бе и Мария Магдалина, и Мария майката на Якова малаго и на Иосия, и Саломия;
41 които, и когато беше Исус в Галилея, следваха го и слугуваха му; и други много които бяха възлезли с него в Ерусалим.
42 И когато вече стана вечер, (защото беше петък, сиреч, срещу събота,)
43 Дойде Иосиф от Ариматея, почтен един съветник, който и той ожидаше царството Божие; и дързна та влезе при Пилата, и поиска тялото Исусово.
44 А Пилат се почуди да ли е вече умрял; и повика стотника, та го попита отколе ли е умрял.
45 И като се научи от стотника, подари тялото Иосифу.
46 И той купи плащаница и сне го та го обви с плащаницата; и положи го в гроб, който бе изсечен от камик, и привали камик над вратата на гробът.
47 А Мария Магдалина и Мария майката Иосиева гледаха де го полагаха.