Марко 4 BG1871

1 И пак започна да учи край морето: и събра се при него народ много, така щото той влезе в ладията и седеше на морето; а всичкият народ беше на земята по край морето.

2 И учеше ги много със притчи, и говореше им в поучението си:

3 Слушайте. Ето, излезе сеятелът да сее.

4 И когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците небесни и озобаха го.

5 Друго падна на каменито място дето нямаше много пръст, и заскоро изникна, защото нямаше дълбина от земя;

6 но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже нямаше корен, изсъхна.

7 И друго падна в трънете, и обрастоха трънете и заглушиха го, и не даде плод.

8 И друго падна на добрата земя, и даваше плод, който възлязваше и възрастваше, и принесе едно тридесет, и друго шестдесет, а друго сто.

9 И казваше им: Който има уши да слуша, нека слуша.

10 И когато остана насаме, онези които бяха около него с дванадесетте, попитаха го за притчата.

11 И казваше им: Вам се даде да познаете тайната на царството Божие, а на онези външните, всичкото бива в притчи;

12 за да гледат гледаще, и да не видят; и да чуят чуеще, и да не разумеят; да не би да се обърнат и да им се простят греховете.

13 И казва им: Не знаете ли тази притча? а как ще разумеете всичките притчи?

14 Сеятелът, словото сее.

15 А посеяното край пътят са тези в които се сее словото; но при които, като чуят, тутакси идва Сатана, и отнема словото всеяното в сърдцата им.

16 Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат;

17 нямат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват.

18 И в трънете посеяното са тези, които слушат словото;

19 и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлязват, заглушават словото, и безплодно бива.

20 А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто.

21 И казваше им: За това ли се внося свещ, да я турят под шиника или под одъра? Да ли не за това, да я поставят на светилника?

22 Защото няма нещо тайно, което да се не яви; нито е било нещо потаено, което да не излезе на яве.

23 Който има уши да слуша, нека слуша.

24 И казваше им: Внимавайте на това което слушате: с която мярка мерите, ще ви се възмери; и вам които слушате ще ви бъде придатък.

25 Защото който има, ще му се даде; а който няма, и онова което има ще му се отнеме.

26 И казваше: Така е царството Божие, както кога человек хвърли семето в земята;

27 и спи и разбужда се нощя и деня; и семето никне и расте, както той не знае.

28 Защото земята от самосебе си произвожда, първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класа.

29 И когато узрее плодът, тоз час изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

30 Още казваше: На що да уподобим царството Божие? или с кое сравнение да го сравним?

31 Подобно е на зърно синапово което, кога се посее в земята, най-малко е от всичките семена, които са на земята;

32 а когато се посее, израства, и бива по-голямо от всичките злакове, и прави клони големи, така щото под неговата сянка могат птиците небесни да превитават.

33 И с много таквизи притчи говореше тям словото, както можеха да слушат.

34 А без притча им не говореше; но на особно тълкуваше всичко на учениците си.

35 И казва им в този ден когато се свечери: Да минем отвъд.

36 И като оставиха народът, вземат него, както бе в ладията; имаше още и други ладии с него.

37 И дига се голяма буря ветрена; и вълните се вливаха в ладията, така щото тя вече се пълнеше с вода.

38 И той беше на кърмата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю, не те ли е грижа че погинваме?

39 И стана та запрети на вятъра, и рече на морето: Мълчи! умири се! И престана вятърът, и стана тишина голяма.

40 И рече им: Защо сте така страхливи? Как нямате вяра?

41 И убояха се с голям страх, и казваха си един другиму: Кой е прочее този, че и вятърът и морето му се покоряват?

глави

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16