1 И казваше им: Истина ви казвам, че има някои от стоещите тука, които няма да вкусят смърт докле не видят царството Божие дошло в сила.
2 И след шест дни взема Исус Петра и Якова и Иоана, и възвожда ги на гора висока на страна сами, и преобрази се пред тях.
3 И дрехите му станаха лъскави, твърде бели като сняг, каквито белилник на земята не може да убели.
4 И яви им се Илия с Моисея; и разговаряха се с Исуса.
5 И отговори Петър и казва на Исуса: Рави, добро е да сме тука; и да направим три шатри, за тебе една, и за Моисея една, и за Илия една:
6 защото не знаеше що да рече; понеже бяха уплашени.
7 И облак ги засени; и глас дойде из облака който казваше: Този е Син мой възлюблений: слушайте него.
8 И внезапно като се обзърнаха, не видяха вече никого със себе си, освен Исуса самичък.
9 И когато слязваха от гората, заръча им да не кажат никому това що видяха, освен кога Син человечески възкръсне от мъртвите.
10 И задържаха словото в себе си, като разискваха помежду си що е това да възкръсне от мъртвите.
11 И питаха го и казваха: Защо казват книжниците, че трябва да дойде първом Илия?
12 А той отговори и рече им: Истина че ще Илия първом да дойде и да устрои всичко; и как е писано за Сина человеческаго че трябва да пострада много, и да бъде унижен;
13 но казвам ви, че Илия дойде, и сториха му каквото щяха, както е писано за него.
14 И като дойде при учениците видя, около тях народ много, и книжници които се препираха с тях.
15 И тутакси всичкий народ щом го видя смая се, и притекоха се та го поздравяваха.
16 И попита книжниците: Какво се препирате с тях?
17 И отговори един от народа, и рече: Учителю, доведох при тебе сина си, който има дух нем.
18 И дето го прихване, тръшка го, и запеня се, и скърца със зъби, и вцепенява се; и рекох на твоите ученици да изпъдят беса, но не могоха.
19 А той му отговори и рече: О роде неверни, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го при мене.
20 И доведоха го при него; и като го видя бесният, тутакси духът го покъса, и той падна на земята, и валяше се запенен.
21 И попита Исус баща му: Колко време е от как му стана това? А той рече: От детинство.
22 И много пъти и в огън го хвърля и във вода да го погуби; но ако можеш нещо, смили се на нас, и помогни ни.
23 А Исус му рече: Това, ако можеш повярва, всичко е възможно за тогози който вярва.
24 И тутакси на детето баща му извика със сълзи и казваше: Вярвам, Господи: помогни на моето неверство.
25 А Исус като видя че се стича народ, запрети на нечистия дух, и му казваше: Душе неми и глухи, аз ти повелявам: Излез от него и да не влезеш вече в него.
26 И духът като изпище, и го покъса силно, изкочи, и момъкът стана като мъртъв, така що мнозина думаха че умря.
27 А Исус го хвана за ръка, и дигна го, и той стана.
28 И когато влезе в къщи, учениците му питаха го на страна: Защо ние не могохме да го изпъдим?
29 И рече им: Този род не може да излезе с нищо друго освен с молитва и пост.
30 И като излязоха от там, минуваха през Галилея, и не искаше да узнае това никой.
31 Защото учеше учениците си, и казваше им, че Син человечески ще бъде предаден в ръце на человеци, и ще го убият; и след като го убият, в третия ден ще възкръсне.
32 Но те не разумяваха думата, и боеха се да го попитат.
33 И дойде в Капернаум, и когато влезе в къщи, питаше ги: За какво се разговаряхте в пътя помежду си?
34 А те мълчаха; защото в пътя бяха се препирали помежду си, кой е по-голям.
35 И като седна призова дванадесетте, и казва им: Който иска да е пръв, ще бъде най-последен от всичките, и на всичките слуга.
36 И взе едно дете та го постави по сред тях, пригърна го и рече им:
37 Който приеме едно от таквизи деца в мое име, мене приима; и който приеме мене, не приима мене, но тогози който ме е проводил.
38 Отговори му Иоан и казваше: Учителю, видяхме някого си, който ни не следва, че изпъждаше бесове в твоето име; и забранихме му, защото не следва нас.
39 А Исус рече: Недейте му забраня, защото няма никой който да стори чудо в мое име, и да може на часа да ме злослови.
40 Понеже който не е против нас, той е откъде нас.
41 Защото който ви напои една чаша вода в мое име, понеже сте Христови, истина ви казвам: Няма да изгуби заплата си.
42 И който съблазни едного от малките, които вярват в мене, за него по-добре би било да се обложи воденичен камик около шията му, и да бъде хвърлен в морето.
43 И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я; по-добре ти е да влезеш клосен в живота, а не да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в огъня негасим;
44 дето "червеят им не умира, а огънят не угаснува."
45 И ако ногата ти те съблазнява, отсечи я: по-добре ти е да влезеш хром в живота, а не да имаш две нозе и да бъдеш хвърлен в пъкала, в огъня негасим,
46 дето "червеят им не умира, а огънят не угаснува."
47 И ако окото ти те съблазнява, извади го; по-добре ти е да влезеш с едно око в царството Божие, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен;
48 дето "червеят им не умира, а огънят не угаснува."
49 Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли.
50 Добро нещо е солта; но ако солта бъде безсолна, с какво ще я поправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.