1 През онези дни, понеже беше премного народ, и нямаха какво да ядат, призва Исус учениците си, и казва им:
2 Жал ми е за народа, защото три дни вече стоят при мене, и нямат що да ядат;
3 и ако ги разпусна гладни по домовете им ще премалнеят по пътя, защото някои от тях са дошли от далеч.
4 И отговориха му учениците: От де ще може да ги насити някой с хляб тука в пустинята?
5 И попита ги: Колко хляба имате? а те рекоха: Седем.
6 И повеле на народът да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, и преломи, и даваше на учениците си да сложат, и сложиха пред народа.
7 Имаха и малко рибички; и благослови, и рече да сложат и тях.
8 И ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки от укрухи седем кошници.
9 А онези които ядоха бяха до четири хиляди; и разпусна ги.
10 И тутакси влезе в ладията с учениците си, и дойде в Далманутанските страни.
11 И излязоха Фарисеите и начнаха да му правят питания; и като го изкушаваха искаха от него знамение от небето.
12 А той въздъхна от сърце, и рече: Защо този род иска знамение? Истина ви казвам: Няма да се даде на този род знамение.
13 И остави ги и влезе пак в ладията, и мина отвъд.
14 Но забравиха учениците да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията освен един хляб.
15 И заръча им и казва: Гледайте, пазете се от кваса Фарисейски и от кваса Иродов.
16 И размишляваха помежду си и думаха: Това е защото хлябове нямаме.
17 А Исус разумя, и рече им: Защо размишлявате че хлябове нямате? Не разбирате ли, нито разумявате? Още ли имате сърцето си окаменено?
18 Очи имате, и не видите ли? и уши имате, и не чуете ли? и не помните ли?
19 Когато преломих петте хляба на петте хиляди, колко кошове пълни с укрухи дигнахте? Казват му: Дванадесет.
20 И когато седемте на четирите хиляди, колко кошници пълни с укрухи дигнахте? А те рекоха? Седем.
21 И казваше им: Как не разумявате?
22 И идва във Витсаида: и довождат му едного сляп и примолюват му се да се прикосне до него.
23 И хвана слепия за ръка, та го изведе вън от селото, и, като плюна на очите му, възложи на него ръце, и питаше го, види ли нещо.
24 И той прогледа, и казваше: Виждам человеците, като че виждам дървета да ходят.
25 После пак възложи ръцете си на очите му, и направи го да прогледа; и възстанови се зрението му, и видя всичките чисто.
26 И изпрати го в дома му, и казваше: Нито в селото да влезеш, нито някому в селото да кажеш това.
27 И излезе Исус и учениците му по селата на Кесаря Филипова, и из пътя питаше учениците си, и казваше им: Кого ме казват человеците, че съм.
28 А те отговориха: Иоан Кръстител; други пък Илия; а други, един от пророците.
29 И той им казва: Но вие кого ме казвате че съм? И отговори Петър и рече му: Ти си Христос.
30 И запрети им да не казват никому за него.
31 И начена да ги учи това, че Син человечески трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините и първосвещениците и книжниците, и убит да бъде, и след три дни да възкръсне.
32 И говореше словото явно. А Петър го взе на страна, и начна да му запрещава.
33 А той като се обърна и видя учениците си, запрети на Петра и рече: Махни се от пред мене Сатано; защото не мислиш това което е Божие, но това което е человеческо.
34 И призва народа с учениците си, и рече им: Който иска да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и дигне кръста си и ме следва.
35 Защото, който иска да упази живота си ще го изгуби; и който изгуби животът си заради мене и за евангелието, той ще го упази.
36 Понеже какво ще ползува человека, ако спечели всичкия свят, и отщети душата си?
37 Или какво ще даде человек в размяна за душата си?
38 Защото, който се усрами за мене и за думите ми в този блуден и грешен род, и Син человечески ще се усрами за него, когато дойде в славата на Отца си със светите ангели.