1 И след няколко дни влезе пак в Капернаум; и чу се че е в една къща.
2 И тутакси се събраха мнозина, така щото не ги побираше вече нито пред вратата мястото; и говореше им словото.
3 И идват при него та му доносят един разслабен, носен от четирима.
4 И като не можаха да приближат до него поради народа, разкриха покривът дето беше, и го разбиха, та спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
5 А Исус видя вярата им, и казва на разслабения: Синко, прощават ти се греховете ти.
6 А имаше някои от книжниците там, които седяха, и размишляваха в сърцата си:
7 Що говори този така хули? Кой може да прощава грехове, освен едного Бога?
8 И тутакси като позна Исус с духът си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо мислите това в сърцата си?
9 Кое е по-лесно, да река разслабеному: Прощават ти се греховете ли, или да река: Стани, и вземи одъра си, и ходи?
10 Но за да познаете че власт има Син человечески на земята да прощава грехове, (казва на разслабения:)
11 Теб казвам: Стани и вземи одъра си, и иди у дома си.
12 И стана тутакси, и като дигна одъра си, излезе пред всичките; така щото всички се чудеха и славеха Бога, и думаха: Никога така не сме виждали.
13 И излезе пак край морето, и всичкият народ идеха при него, и учеше ги.
14 И като минуваше, видя Левия Алфеева, че седеше на митарницата: и казва му: Ела след мене. И той стана и отиде след него.
15 И когато беше на трапеза в къщата му, много митари и грешници бяха наседали наедно с Исуса и учениците негови; защото бяха мнозина, и последваха го.
16 И книжниците и Фарисеите, като видяха че яде с митарите и грешниците, казваха на учениците му: Защо с митарите и грешниците яде и пие?
17 И като чу Исус, казва им: Нямат нужда за лекар здравите, но болните; не дойдох да призова праведните, но грешниците на покаяние.
18 А Иоановите и Фарисейските ученици постеха; и идват и казват му: Защо Иоановите и Фарисейските ученици постят, а твоите ученици не постят?
19 И рече им Исус: Могат ли сватбарите да постят до като е младоженикът с тях? Колкото време имат младоженика с тях си не могат да постят.
20 Ще дойдат обаче дни, когато се отнеме младоженикът от тях, и тогаз в онези дни ще постят.
21 И никой не пришива кърпа от небелено платно на вехта дреха; а инак, новото, което се туря да запълни отдира от вехтото, и съдраното бива по-лошо.
22 И никой не налива ново вино във вехти мехове; а инак новото вино ще разпукне меховете, и виното се излива, и меховете се развалят; но трябва ново вино да се налива в нови мехове.
23 И в една събота когато минуваше през сеидбите, наченаха учениците му да късат класовете като вървяха в пътя.
24 И Фарисеите му казваха: Виж, що правят в събота, което не е простено?
25 И той им казваше: Не сте ли чели никога, що стори Давид, когато му стана нужда, и огладня той и които бяха с него?
26 как влезе в дома Божий във времето на първосвещеника Авиатара, та изяде хлябовете на предложението, които не е простено освен на свещениците да ги ядат, - даде още и на онези които бяха с него?
27 И казваше им: Съботата е станала за человека, а не человек за съботата;
28 така щото Син человечески е Господар и на съботата.