2 И тутакси се събраха мнозина, така щото не ги побираше вече нито пред вратата мястото; и говореше им словото.
3 И идват при него та му доносят един разслабен, носен от четирима.
4 И като не можаха да приближат до него поради народа, разкриха покривът дето беше, и го разбиха, та спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
5 А Исус видя вярата им, и казва на разслабения: Синко, прощават ти се греховете ти.
6 А имаше някои от книжниците там, които седяха, и размишляваха в сърцата си:
7 Що говори този така хули? Кой може да прощава грехове, освен едного Бога?
8 И тутакси като позна Исус с духът си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо мислите това в сърцата си?