26 И казваше: Така е царството Божие, както кога человек хвърли семето в земята;
27 и спи и разбужда се нощя и деня; и семето никне и расте, както той не знае.
28 Защото земята от самосебе си произвожда, първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класа.
29 И когато узрее плодът, тоз час изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30 Още казваше: На що да уподобим царството Божие? или с кое сравнение да го сравним?
31 Подобно е на зърно синапово което, кога се посее в земята, най-малко е от всичките семена, които са на земята;
32 а когато се посее, израства, и бива по-голямо от всичките злакове, и прави клони големи, така щото под неговата сянка могат птиците небесни да превитават.