45 И тутакси понуди учениците си да влязат в ладията, и да идат преди него отвъд към Витсаида, докле разпусне той народът.
46 И като ги разпусна, отиде на гората да се помоли.
47 И когато се свечери, ладията беше в сред морето, и той сам си на земята.
48 И видя ги че се мъчат в гребане с лопатите; защото им беше вятърът противен; и около четвъртата стража на нощта тръгва към тях като вървеше по морето, и искаше да ги измине.
49 А те като го видяха че ходи по морето, възмняха че е призрак, и извикаха;
50 защото го всички видяха и смутиха се. И тутакси проговори с тях, и казва им: Дързайте! аз съм, не бойте се!
51 И възлезе при тях на ладията, и утихна вятърът. И ужасяваха се в себе си твърде много и чудеха се.