26 А тая жена бе Елинка, родом Сирофиникианка; и молеше му се да изпъди беса от дъщеря й.
27 А Исус й рече: Остави да се наситят първом чадата; защото не е добре да вземе някой хляба от чадата, и да го хвърли на псетата.
28 А тя отговори и рече му: Ей, Господи, но и псетата отдолу под трапезата ядат от трошиците на децата.
29 И рече й: За тази реч, иди; бесът излезе из дъщеря ти.
30 И като отиде у дома си, намери че бесът бе излязъл, и дъщеря й легнала на постелката.
31 И пак като излезе из пределите Тирски и Сидонски, дойде към морето Галилейско, между пределите Декаполски.
32 И довеждат му едного глух и гъгнив, и молят му се да възложи ръка на него.