2 И правеше Иоас което бе право пред Господа в всичките си дни в които го наставляваше Иодай свещеникът.
3 Високите обаче места не се отмахнаха: людете жъртвуваха още и кадяха по високите места.
4 И рече Иоас на свещениците: Всичкото сребро на посвещенията що се внося в дома Господен, среброто на всекиго що минува в изброените, среброто на всекиго според уценението му всичкото сребро което би дошло в сърдцето някому да принесе в дома Господен,
5 свещениците нека го вземат у себе си, всеки от познатия си, и нека поправят разваленията на дома дето се намери разваление.
6 Но в двадесет и третото лето на цар Иоаса свещениците не бяха поправили разваленията на дома.
7 Заради това повикна цар Иоас Иодая свещеника и свещениците та им рече: Защо не проправихте разваленията на дома? Сега прочее не вземайте вече сребро от познатите си, но давайте го за разваленията на дома.
8 И склониха свещениците да не вземат вече сребро от людете, и да не поправят разваленията на дома.