1 Осем години на възраст бе Иосия когато се въцари, и царува в Ерусалим тридесет и една година; и името на майка му бе Иедида, дъщеря на Адаия от Васкат.
2 И стори което бе право пред Господа, и ходи във всичките пътища на Давида отца си, и не се уклони на дясно или на ляво.
3 И в осемнадесетото лято на цар Иосия, царят проводи в дома Господен Сафана сина на Азалия, сина Месуламова, писеца, и рече му:
4 Възлез до Хелкия великия свещеник та речи да изброи среброто що е внесено в дома Господен, което пазачите на дверите събраха от людете,
5 и нека го предадат в ръката на тези които правят работата, които настояват в дома Господен; а те нека го дадат на тези които работят работите в дома Господен, за да поправят разваленията на дома,-
6 на дърводелците, и градителите, и зидарите,-и за да купят дърва и дялани камене за да поправят дома.
7 Но не правеха с тях никаква сметка за среброто що им даваха в ръцете, защото работеха верно.
8 И рече Хелкия великият свещеник на Сафана писеца: Намерих книгата на закона в дома Господен. И даде Хелкия книгата на Сафана, та я прочете.
9 И отиде Сафан писецът при царя, и занесе дума на царя и рече: Рабите ти събраха среброто което намериха в дома, и го предадоха в ръката на онези които правят работата, които настояват в дома Господен.
10 И извести Сафан писецът на царя и рече: Хелкия свещеникът ми даде книга. И прочете я Сафан през царя.
11 И като чу царят думите на книгата на закона раздра дрехите си.
12 И заповяда царят на Хелкия свещеника, и на Ахикама Сафановия син, и на Аховора Михеиния син, и на Сафана писеца, и на Асаия царския слуга и рече:
13 Идете, попитайте Господа за мене, и за людете, и за всичкия Юда заради думите на тази книга която се намери, защото е голям гневът Господен разпаленият против нас, понеже отците ни не послушаха думите на тази книга та да правят според всичкото що е писано заради нас.
14 Тогаз Хелкия свещеникът, и Ахикам, и Аховор, и Сафан, и Асаия отидоха при Олда пророчицата, жената на Селума сина на Текуя, сина Арасова одеждохранителя, (и тя живееше в Ерусалим, в Масена,) та говориха с нея.
15 И рече им: Така говори Господ Бог Израилев: Кажете на человека който ви е проводил при мене:
16 Така говори Господ: Ето, аз докарвам зло на това място и на жителите му по всичките думи на книгата която Юдинът цар прочете.
17 Понеже ме оставиха та кадиха на други богове, за да ме прогневят с всичките дела на ръцете си, за това ще се разпали гневът ми върх това място, и няма да угасне.
18 Но на Юдиния цар който ви проводи да попитате Господа, така ще му кажете: Така говори Господ Бог Израилев: За думите които чу ти,
19 понеже сърдцето ти омекна, и ти си се смирил пред Господа когато чу ти което говорих против това място и против жителите му че ще станат запустение и проклетия, и раздра ти дрехите си и плака пред мене, заради това и аз послушах, говори Господ.
20 Ето, прочее, аз ще те прибера при отците ти, и ще се прибереш в гроба си с мир; и няма да видят очите ти всичкото зло което аз ще докарам на това място. И донесоха ответ на царя.