1 А една жена от жените на пророческите синове викаше към Елисея и казваше: Рабът ти мъж ми умря; и ти знаеш че рабът ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе двамата ми синове при себе си за раби.
2 И рече й Елисей: Що да ти направя? Кажи ми: що имаш в дома си? А тя рече: Рабинята ти няма нищо в дома освен една масленица с елей.
3 И рече: Иди, вземи назаем от вън съдове, от всичките си съседи съдове праздни: вземи на заем не малко.
4 Сетне влез та затвори вратата след себе си и след синовете си, и налей от елея в всичките онез съдове, и пълните тури на страна.
5 И тя си тръгна от него та затвори вратата след себе си и след синовете си; и те приближиха при нея съдовете, а тя наливаше.
6 И като се напълниха съдовете, рече на сина си: Донес ми и друг съд. А той рече: Няма друг съд. И престана елеят.
7 Тогаз дойде та обади на Божия человек. И той рече: Иди, продай елея та плати дълга си, и живей с остатъка, ти и чадата ти.
8 И един ден замина Елисей в Сунам, дето имаше една голяма жена; и тя го задържа та яде хляб. И колкото пъти заминваше, свръщаше там за да яде хляб.
9 И рече жената на мъжа си: Ето сега, познавам че той е свет Божий человек който всякога наминва у нас.
10 Да направим, моля, малка горничка на стената; и да турим там за него одър, и трапеза, и седалище, и светилник, за да свръща там когато дохожда при нас.
11 И един ден дойде там, и свърна в горницата та спа там.
12 И рече на Гиезия слугата си: Повикай тази Сунамка. И повика я; и тя застана пред него.
13 И рече му: Речи й сега: Ето, ти взе всички тези грижи за нас: що да ти направим? Имаш ли нещо да речеш на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея между людете си.
14 И рече: Що да направим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма чадо, а мъж й е стар.
15 И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.
16 И Елисей рече: До година в това време ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господине мой, человече Божий, не лъжи рабинята си.
17 И жената зачна, и роди син до годината на онова време което й рече Елисей.
18 И когато порасна детето, излезе в един ден към баща си при жетварите.
19 И рече на баща си: Главата ми! Главата ми! А той рече на момчето: Занес го при майка му.
20 И взе го та го занесе при майка му; и седе на колената й до пладне, и умря.
21 И възлезе та го тури да лежи на одъра на Божия человек, и затвори го, и излезе.
22 И повика мъжа си и рече: Проводи ми, моля, едното от момчетата и една от ослиците за да тичам при Божия человек, и да се върна.
23 А той рече: Защо отиваш ти днес при него? Не е нов месец, нито събота. А тя рече: Мир.
24 Тогаз оседла ослицата, и рече на раба си: Върви, и напредвай: не забавяй поради мене карането освен ако ти заповядам.
25 И тръгна та отиде при Божия человек в гората Кармил. И като я видя Божият человек от далеч, рече на Гиезия слугата си: Ето оная Сунамка!
26 Сега прочее, тичай да я посрещнеш и речи й; Добре ли си? Добре ли е мъжа ти? добре ли е детето? А тя рече: Добре.
27 А когато дойде при Божия человек в гората, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи за да я оттегли. Но человекът Божий рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея; и Господ скри това от мене, и не ми яви.
28 А тя рече: Да ли исках син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?
29 Тогаз рече на Гиезия: Препаши чреслата си, и вземи тоягата ми в ръка та иди: ако срещнеш человек, да го не поздравиш, и ако те поздрави някой, да му не отговориш; и тури тоягата ми върх лицето на детето.
30 А майката на детето рече: Жив Господ и жива душата ти, не ща да те оставя. И стана та отиде след нея.
31 А Гиезий отиде преди тях, и тури тоягата върх лицето на детето; но ни глас нито слушаше. За това се върна да го посрещне, и му извести и рече: Не се събуди детето.
32 И когато влезе Елисей в дома, ето детето мъртво, положено на одъра му.
33 Влезе прочее та затвори вратата след тях си двамината, и помоли се Господу.
34 И възлезе та легна върх детето, и тури устата си върх устата му, и очите си върх очите му, и ръцете си върх ръцете му, и простря се върх него; и стопли се плътта на детето.
35 После се оттегли та ходеше в дома кога тук и кога там; и възлезе пак та се простре върх него; и детето кихна до седем пъти, и отвори детето очите си.
36 Тогаз викна Гиезия и рече: Повикай тази Сунамка. И повика я: и когато влезе при него рече й: Вземи сина си.
37 И тя влезе, и падна на нозете му та се поклони до земята и дигна сина си та излезе.
38 А Елисей се върна в Галгал; и имаше глад в земята; и синовете на пророците седяха пред него. И рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за синовете на пророците.
39 И излезе един на полето за да набере зеленище, и намери диво растение, и набра от него диви тиквички та напълни дрехите си; и като се върна сряза ги в котела на варивото, понеже не ги познаха.
40 После насипаха на человеците да ядат; и като ядоха от варивото, извикаха и рекоха: человече Божий, смърт има в котела! И не могоха да ядат.
41 А той рече: Донесете брашно. И хвърли го в котела. Сетне рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо лошо в котела.
42 И дойде един человек от Ваалеалиса та донесе на Божия человек хляб от начатките, двадесет ечимени хляба и пресни класове жито, в вретището си. И рече: Дай на людете да ядат.
43 И слугата му рече: Що? да туря ли това пред сто человеци? А той рече: Дай на людете да ядат; защото така говори Господ: Ще ядат, и остатък ще оставят.
44 Тогаз тури пред тях, та ядоха, и оставиха остатък според словото Господне.