1 И говори Елисей на жената на която съживи сина и рече: Стани та иди, ти и домът ти, и пришелствувай дето можеш пришелстува; защото господ повика глада, и ще дойде върх земята седем години.
2 И стана жената та направи според словото на Божия человек, и отиде, тя и домът й, та пришелствува в земята на Филистимците седем години.
3 А след свършъка на седемте години, върна се жената от земята на Филистимците; и излезе да извика към царя за къщата си и за нивите си.
4 И говори царят на Гиезия, слугата на человека Божий, и рече: Я ми прикажи всичките големи дела които направи Елисей.
5 И като приказваше на царя как бе съживил мъртвия, ето, жената на която сина беше съживил той извика към царя за къщата си и за нивите си. И рече Гиезий: Господарю мой царю, тая е жената, и този е син й когото съживи Елисей.
6 И попита царят жената, и тя му приказа работата. Тогаз й даде царят един скопец, и рече: Повърни всичките й неща и всичките произведения от нивите й от който ден е оставила земята до сега.
7 А Елисей отиде в Дамаск. А Венадад Сирийският цар бе болен; и известиха му и рекоха: человекът Божий дойде до тук.
8 И рече царят Азаилу: Вземи в ръката си дар та иди да посрещнеш человека Божий, и попитай чрез него Господа: Ще се съвзема ли от тази болест?
9 И отиде Азаил да го посрещне като взе дар в ръката си, и от всяко добро от Дамаск четиридесет камили товар; и отиде та застана пред него и рече: Син ти Венадад Сирийският цар прати ме при тебе и казва: Ще се съвзема ли от тази болест?
10 И рече му Елисей: Иди, кажи му: Ей, ще се съвземеш: но Господ ми яви че непременно ще умре.
11 И утвърди лицето си на него без да мръдне доде се засрами той; и плака человекът Божий.
12 И рече Азаил: Зощо плачеш, господине мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на Израилевите синове: твърдините им ще предадеш на огън, и юношите им ще избиеш с меч, и младенците им ще съкрушиш, и непраздните им ще разпориш.
13 И рече Азаил: Но що е рабът ти, псето, та да направи това голямо нещо? И рече Елисей: Господ ми показа че ти ще се въцариш над Сирия.
14 Тогаз тръгна от Илисея та дойде при господаря си; а той му рече : Що ти каза Елисей? И отговори: Рече ми: Ей, ще се съвземеш.
15 А на другия ден взе завивката, и като я натопи в вода разпростря по лицето му; и умря; а вместо него въцари се Азаил.
16 И в петото лято на Иорама сина на Ахаава Израилевия цар, когато царуваше Иосафат над Юда, въцари се Иорам синът на Иосафата Юдиния цар.
17 На възраст тридесет и две години бе когато се въцари, и царува осем години в Ерусалим.
18 И ходи в пътя на Израилевите царе както направи Ахаавовът дом, защото Ахаавова дъщеря беше жена му; и направи зло пред Господа.
19 Но Господ не рачи да изтреби Юда, заради Давида раба си, както му рече че ще му даде светилник и на синовете му въ век.
20 В неговите дни отстъпи Едом от под ръката на Юда, и поставиха цар над себе си.
21 За това замина Иорам в Саир, и всичките колесници с него; и като стана през нощ порази Едомците които бяха около него, и колесниценачалниците; а людете побягнаха в шатрите си.
22 Но Едом отстъпи от под ръката на Юда, дори до този ден. Тогаз в истото време отстъпи и Ливна.
23 А останалите деяния на Иорама, и всичко каквото стори той, не са ли писани в Книгата на Летовниците на Юдините Царе?
24 И заспа Йорам с отците си, и погребе се с отците си в Давидовия град; и въцари се вместо него Охозия син му.
25 В дванадесетото лято на Иорам Ахаавовия син Израилевия цар въцари се Охозия синът на Иорама Юдиния цар.
26 На възраст двадесет и две години бе Охозия когато се въцари, и царува една година в Ерусалим. И името на майка му бе Готолия, дъщеря на Амрия Израилевия цар.
27 И ходи в пътя на Ахаавовия дом, и направи той зло пред Господа както Ахаавовът дом, защото бе зет на Ахаавовия дом.
28 И отиде с Иорама Ахаавовия син на бой против Азаила Сирийския цар в Рамот-галаад; и нараниха Сирийците Ирама.
29 И върна се цар Иорам за да се изцели в Иезраел от раните си които му направиха Сирийците в Рама когато ратуваше против Азаила Сирийския цар. И Охозия Иорамовът син Юдинът цар слезе за да види Иорама Ахаавовия син в Иезраел, защото бе болен.