1 И когато щеше Господ да възведе Илия на небето с вихрушка, отиде Илия с Елисея от Галгал.
2 И рече Илия Елисею: Седи тук, моля, защото Господ ме проводи до Ветил. И рече Елисей: Жив Господ и жива душата ти, няма да те оставя. И слязоха до Ветил.
3 И излязоха синовете на пророците които бяха в Ветил при Елисея та му рекоха: Знаеш ли че Господ днес взема господаря ти от върху главата ти? И рече: И аз зная това: мълчете.
4 И рече му Илия: Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме проводи в Иерихон. А той рече: Жив Господ, жива и душата ти, няма да те оставя. И дойдоха в Иерихон.
5 И дойдоха синовете на пророците които бяха в Иерихон при Елисея та му рекоха: Знаеш ли че Господ днес взема господаря ти от върху главата ти? И рече: И аз зная това: мълчете.
6 И рече му Илия: Седи тук, моля, защото Господ ме проводи до Иордан. А той рече: Жив Господ, жива и душата ти, няма да те оставя; и отидоха двамата.
7 И отидоха петдесет мъже от синовете на пророците та застанаха насреща от далеч; а те двамата застанаха при Иордан.
8 И взе Илия кожуха си та го сгъна, и удари водата; и раздели се от тук и от тук, и преминаха двамата по сухо.
9 И когато преминаха, рече Илия Елисею: Искай що да ти направя преди да се взема от тебе. И рече Елисей: Двойна част на духа ти да бъде, моля, в мене.
10 А той рече: Мъчно нещо поиска ти; но, ако ме видиш когато се вземам от тебе, ще ти бъде така; ако ли не, не ще да бъде.
11 И като ходеха те още и говореха, ето огнена колесница и огнени коне, и раздвоиха ги един от друг; и възлезе Илия с вихрушка на небето.
12 А Елисей гледаше, и викаше: Отче мой, отче мой, колесница Израилева, и конница негова! И не го видя вече; и хвана дрехите си та ги разкъса на два къса.
13 И като дигна Илиевия кожух който падна от него, върна се и застана на брега на Иордан.
14 И взе Илиевия кожух който падна от него та удари водата, и рече: Де е Господ Бог Илиев? И като удари и той водата, раздели се от тук и от тук; и премина Елисей.
15 И като го видяха синовете на пророците които бяха в Иерихон от среща, рекоха: Илиевий дух почива в Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха доземи.
16 И рекоха му: Ето сега, има петдесет силни мъже с рабите ти; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да го не е дигнал Духът Господен и го е хвърлил на някоя гора или в някой дол. И рече: Не изпращайте.
17 Но като го принудиха толкоз щото се посрами, рече: Изпратете. Изпратиха прочее петдесет мъже, та търсиха три дни, но го не намериха.
18 И когато се върнаха при него, (защото остана в Иерихон,) рече им: Не рекох ли ви: Не отивайте?
19 И рекоха градските мъже Елисею: Ето сега, положението на града е добро, както господарят ви види; но водите са лоши, и земята е безплодна.
20 И рече: Донесете ми ново блюдо, и турете сол в него. И донесоха му.
21 И излезе при източника на водата та хвърли солта там, и рече: Така говори Господ: Изцелих тези води: не ще да бъде вече от тях смърт или безплодие.
22 И изцелиха се водите дори до този ден, според Елисеевото слово което говори.
23 И възлезе от там в Ветил; и като възлизаше по пътя, излязоха из града малки деца та му се присмиваха и казваха му: Възлизай, плешиве! възлизай, плешиве!
24 А той се обърна назад, и като ги видя прокле ги в името Господне. И излязоха из дъбравата две мечки та разкъсаха от тях четиридесет и две деца.
25 И отиде от там в гората Кармил, и от там се върна в Самария.