1 А Иорам Ахаавовът син се въцари над Израиля в Самария, в осемнадесетото лято на Иосафата Юдинин цар; и царува дванадесет години.
2 И стори зло пред Господа, но не както баща му и майка му; защото дигна кумира на Ваал който бе направил баща му.
3 Но беше прилепен у греховете на Иеровоама Наватовия син който направи Израиля да съгреши: не се отдалечи от тях.
4 А Миса Моавският цар имаше стада, и даваше на Израилевия цар сто тисящи агнета и сто тисящи овни с вълната им.
5 Но като умря Ахаав, Моавският цар се подигна против Израилевия цар.
6 И излезе цар Иорам из Самария в онова време та изброи всичкия Израил.
7 И отиде та проводи на Иосафата Юдиния цар и рече: Моавският цар се подигна против мене: дохождаш ли с мене против Моава на бой? И той рече: Ще възлеза: аз съм както си ти, людете ми са както людете ти, конете ми са както конете ти.
8 И рече: През кой път ще възлезем? А той отговори: През пътя на Едомската пустиня.
9 И отиде Израилевий цар, и Юдиний цар, и Едомский цар, и обиколиха седем дни път; и нямаше вода за стана и за скотовете които бяха с тях.
10 И рече Израилевий цар: Ох! Наистина че свика Господ тези трима царе за да ги предаде в ръката на Моава!
11 А Иосафат рече: Няма ли тука пророк Господен за да попитаме Господа чрез него? И отговори един от рабите на Израилевия цар и рече: Тук е Елисей Сафатовий син, който поливаше вода на Илиевите ръце.
12 И рече Иосафат: Има слово Господне с него. И слезоха при него Израилевът цар и Иосафат и Едомският цар.
13 И рече Елисей на Израилевия цар: Що има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. И рече му Израилевий цар: Не; защото Господ свика тези трима царе за да ги предаде в ръката на Моава.
14 И рече Елисей: Жив Господ на Силите пред когото предстоя, наистина ако не почитах аз лицето на Иосафата Юдиния цар не щях да погледна на тебе, нито щях да те видя;
15 но сега, доведете ми свирец. И като свиреше свирецът дойде на него ръката Господня.
16 И рече: Така говори Господ: Направи този дол трапове трапове;
17 защото така говори Господ: Няма да видите вятър, и няма да видите дъжд; а този дол ще се напълни с вода, и ще пиете вие и стадата ви и скотовете ви.
18 Но това е малко нещо пред очите на Господа: ще предаде Моава в ръката ви;
19 и ще поразите всеки ограден град и всеки избран град, и ще свалите всяко добро дърво, и ще заградите всичките водни източници, и ще развалите с камене всяка добра част земя.
20 И на утринта, като ставаше приношението, ето, дойдоха води от пътя на Едом и напълни се земята с вода.
21 И като чуха всичките Моавци че възлязоха царете за да се бият с тях, събраха се всички които можеха да препасват нож та застанаха на пределите.
22 И станаха на утринта и като изгря слънцето върху водите, видяха Моавците водите от среща червени като кръв,
23 и рекоха: Това е кръв: несъмнено царете са направили бой и ударили са се един с други; сега прочее на користите, Моаве!
24 И като дойдоха в Израилевия стан, станаха Израиляните та поразиха Моавците, тъй щото побягнаха от лицето им; и биещи Моавците влязоха в земята им,
25 и градовете съсипаха, и в всяка добра част земя хвърлиха всеки камика си та я напълниха, и всичките водни източници затикнаха, и всяко добро дърво отсякоха само в Кир-арасет оставиха каменете му; и заобиколиха го пращниците та го поразиха.
26 И когато Моавският цар видя че сражението се преукрепяваше против него, взе с себе си седемстотин мъже сабленосци за да разсекат воинството дори до Едомския цар; но не могоха.
27 Тогаз взе първородния си син който щеше да се въцари вместо него та го принесе всесъжение на стената. И стана голямо негодуване върх Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.