1 И рече Елисей: чуйте словото Господне. Така говори Господ: Утре, около този час, една сата чисто брашно ще се продаде за един сикъл, и две сати ечмик за един сикъл, при портата на Самария.
2 И князът на когото на ръката се подпираше царят отговори на Божия человек та рече: И прозорци ако би направил Господ на небето можеше ли това нещо да стане? А той рече: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.
3 А в входа на портата имаше четирма мъже прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим ние тук доде умрем?
4 Ако речем да влезем в града, гладът е в града, и ще умрем там: ако седим тук, пак ще умрем. Сега прочее, да идем та да припаднем в Сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; ако ли ни умъртвят, ще умрем.
5 И станаха като мръкнуваше за да влязат в Сирийския стан; и когато дойдоха до края на Сирийския стан, ето, нямаше человек там.
6 Защото Господ беше направил да се чуе в стана на Сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и рекоха си един на друг: Ето, Израилевът цар е наемнал против нас Хетейските царе и Египетските царе за да дойдат върх нас.
7 Заради това станаха та побягнаха в тъмнината, и оставиха шатрите си, и конете си, и ослите си, стана както беше, и побягнаха за живота си.
8 И когато тези прокажени отидоха до края на стана, влязоха в един шатър та ядоха и пиха, и взеха от там сребро и злато и дрехи, и отидоха та ги скриха; и върнаха се та влязоха в друг шатър, и взеха други от там, и отидоха та скриха и тях.
9 Тогаз рекоха помежду си: Ние не правим добре: този ден е ден на добри известия, а ние мълчим: ако чакаме до развиделението на зората, някоя беда ще ни сполети; нека прочее отидем да известим това в дома царев.
10 И тъй, отидоха та извикаха на градския вратар, и известиха им и рекоха: Отидохме в стана на Сирийците, и, ето, нямаше там человек нито глас от человек, само коне вързани, и осли вързани, и шатри както се намираха.
11 И извикаха портарите, и те известиха това в дома на царя.
12 И стана царят през нощта та рече на рабите си: Сега ще ви известя що направиха нам Сирийците: познаха че сме гладни, и излязоха из стана за да се скрият по нивите, и казват: Когато излязат из града ще ги хванем живи, и ще влезем в града.
13 А един от рабите му отговори и рече: Нека вземат, моля, пет от останалите коне които останаха в града, (ето, те са както всичкото множество на Израиля което остана в него; ето, те са както всичкото множество на Израиляните които се изнуриха,) и нека проводим да видим.
14 И взеха две колесници с коне; и проводи царят зад Сирийския стан, и рече: Идете та вижте.
15 И отидоха след тях дори до Иордан; и ето всичкия път пълен с дрехи и съсъди които Сирийците бяха хвърлили в бързането си. И върнаха се вестителите та известиха това на царя.
16 И излязоха людете та разграбиха стана на Сирийците. И продаде се една сата чисто брашно за един сикъл, и две сати ечимик за един сикъл, според словото Господне.
17 И тури царят на портата княза на когото на ръката се подпираше; и стъпкаха го людете в портата, и умря, както рече человекът Божий който говори когато царят слезе при него.
18 И както говори человекът Божий на царя и рече: Две сати ечмик за сикъл, и една сата чисто брашно за сикъл ще бъдат утре около този час в портата на Самария,
19 а князът отговори на человека Божий и рече: Ако би Господ направил и прозорци на небето можеше ли таквоз нещо да стане? а той рече: Ето, ще видиш това с очите си, но не ще да ядеш от него,
20 така му и стана; защото людете го стъпкаха в портата, и умря.