13 А в четиринадесетото лето на цар Езекия възлезе Сенахирим Асирийският цар върх всичките оградени Юдини градове и ги превзе.
14 И проводи Езекия Юдинът цар на Асирийския цар в Лахис и рече: Съгреших: върни се от мене: каквото туриш върх мене, ще го нося. И тури Асирийският цар на Езекия Юдиния цар триста таланта сребро и тридесет таланта злато.
15 И даде му Езекия всичкото сребро колкото се намери в дома Господен и в съкровищата на царския дом.
16 В онова време разкова Езекия златото от дверите на храма Господен и от стълповете които той, Езекия Юдинът цар, бе покрил с злато, и го даде на Асирийския цар.
17 И проводи Асирийският цар Тартана, и Рапсариса, и Рапсака от Лахис при цар Езекия, с голяма сила, в Ерусалим. А те възлязоха та дойдоха в Ерусалим. И когато възлязоха, дойдоха та застанаха при водовода на горния водоем, който е в друма на нивата на тепаничаря.
18 И извикаха към царя; и излязоха при тях Елиаким Хелкиевът син, домостроителът, и Шевна писецът, и Иоах Асафовът син, паметописецът.
19 И рече им Рапсак: Кажете сега на Езекия: Така говори великият цар, Асирийският цар: Кое е това упование в което уповаваш?