22 Но ако ми речете: На Господа Бога нашего уповаем, - не е ли той на когото високите места и олтарите отне Езекия, и рече на Юда и на Ерусалим: Пред този олтар ще се поклоните в Ерусалим?
23 Сега прочее дай залози на господаря ми Асирийския цар; а аз ще ти дам две тисящи коне, ако можеш от твоя страна да дадеш всадници върх тях.
24 И как ще върнеш ти назад лицето на един местоначалник от най-малките раби на господаря ми, та си уповал на Египет за колесници и за конници?
25 Сега без Господа ли възлязах на това място за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез върх тази земя та я съсипи.
26 Тогаз Елиаким Хелкиевът син, и Шевна, и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим на рабите си по Сирийския език, защото го разумяваме; и не ни говори Юдейски, да чуят людете които са на стената.
27 Но Рапсак им рече: Да ли само при господаря ти и при тебе ме проводи господарят ми да говоря тези думи? Не при мъжете ли които седят на стената, да ядат с вас наедно лайната си, и да пият пикочта си?
28 Тогаз Рапсак застана та извика Юдейски с голям глас, и говори и рече: Слушайте думата на великия цар, Асирийския цар: