4 Царе 19:17-23 BG1871

17 Наистина, Господи, Асирийските царе запустиха народите и земята им,

18 и хвърлиха в огън боговете им; защото не бяха богове, но дело на человечески ръце, дърва и камене; за това ги погубиха.

19 Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни, моля се, от ръката му, за да познаят всичките царства на земята че ти си Господ Бог един.

20 Тогаз проводи Исаия Амосовий син до Езекия и рече: Така говори Господ Бог Израилев: чух което си се помолил мен против Сенахирима Асирийския цар.

21 Това е словото което Господ говори за него:- Унижи те, присмя ти се, девицата, дъщерята Сионова: Зад тебе кивна с глава Ерусалимската дъщеря.

22 Кого си укорил и похулил ти? И против кого си възвисил глас И си надигнал високо очите си? Против Светаго Израилева.

23 Господа си укорил ти чрез посланниците си, и рекъл си: С множеството на колесниците си възлязох аз Върх височината на горите, Върх ребрата на Ливан; И ще изсека високите му кедри, Избраните му елхи; И ще вляза в крайните му обиталища, В дъбравата на неговия Кармил.