23 Господа си укорил ти чрез посланниците си, и рекъл си: С множеството на колесниците си възлязох аз Върх височината на горите, Върх ребрата на Ливан; И ще изсека високите му кедри, Избраните му елхи; И ще вляза в крайните му обиталища, В дъбравата на неговия Кармил.
24 Аз изкопах, и пих чужди води; И с стъпката на нозете си Изсуших всичките реки на обсадените.
25 Не си ли чул че аз направих това отдавна, и от древни дни определих това? А сега свърших това, Така щото ти да обръщаш утвърдени градове в купове развалини.
26 За това жителите им станаха безсилни, Уплашиха се, и посрамиха се: Бяха трева на полето, и злак, И трева на къщния покрив, И жито препърлено преди да стане тръст.
27 Но аз зная жилището ти. И изхода ти, и входа ти, И буйството ти против мене.
28 Понеже буйството ти против мене И надменността ти възлязоха в ушите ми, За това ще туря куката си в ноздрите ти, И уздата си в устните ти, Та ще те върна през пътя през който си дошел.
29 И то ще ти бъде знамение: Това лято ще ядете което е саморасло, И второто лято, което прораснува от истото; А третото лято, посейте, и пожънете, И насадете лозя, и яжте плода им.