4 Царе 19:26-32 BG1871

26 За това жителите им станаха безсилни, Уплашиха се, и посрамиха се: Бяха трева на полето, и злак, И трева на къщния покрив, И жито препърлено преди да стане тръст.

27 Но аз зная жилището ти. И изхода ти, и входа ти, И буйството ти против мене.

28 Понеже буйството ти против мене И надменността ти възлязоха в ушите ми, За това ще туря куката си в ноздрите ти, И уздата си в устните ти, Та ще те върна през пътя през който си дошел.

29 И то ще ти бъде знамение: Това лято ще ядете което е саморасло, И второто лято, което прораснува от истото; А третото лято, посейте, и пожънете, И насадете лозя, и яжте плода им.

30 И упазеното от Юдиния дом Което е останало ще пусне корени пак долу И ще даде горе плод.

31 Защото из Ерусалим ще излезе остатъкът, И из гората Сион упазеното: Ревността на Господа Саваота ще свърши това.

32 Заради това, така говори Господ за Асирийския цар: Няма да влезе в този град, Нито ще ще хвърли там стрела, Нито ще излезе пред него с щит, Нито ще въздигне против него окоп.