21 И възлезе та го тури да лежи на одъра на Божия человек, и затвори го, и излезе.
22 И повика мъжа си и рече: Проводи ми, моля, едното от момчетата и една от ослиците за да тичам при Божия человек, и да се върна.
23 А той рече: Защо отиваш ти днес при него? Не е нов месец, нито събота. А тя рече: Мир.
24 Тогаз оседла ослицата, и рече на раба си: Върви, и напредвай: не забавяй поради мене карането освен ако ти заповядам.
25 И тръгна та отиде при Божия человек в гората Кармил. И като я видя Божият человек от далеч, рече на Гиезия слугата си: Ето оная Сунамка!
26 Сега прочее, тичай да я посрещнеш и речи й; Добре ли си? Добре ли е мъжа ти? добре ли е детето? А тя рече: Добре.
27 А когато дойде при Божия человек в гората, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи за да я оттегли. Но человекът Божий рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея; и Господ скри това от мене, и не ми яви.