37 И тя влезе, и падна на нозете му та се поклони до земята и дигна сина си та излезе.
38 А Елисей се върна в Галгал; и имаше глад в земята; и синовете на пророците седяха пред него. И рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за синовете на пророците.
39 И излезе един на полето за да набере зеленище, и намери диво растение, и набра от него диви тиквички та напълни дрехите си; и като се върна сряза ги в котела на варивото, понеже не ги познаха.
40 После насипаха на человеците да ядат; и като ядоха от варивото, извикаха и рекоха: человече Божий, смърт има в котела! И не могоха да ядат.
41 А той рече: Донесете брашно. И хвърли го в котела. Сетне рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо лошо в котела.
42 И дойде един человек от Ваалеалиса та донесе на Божия человек хляб от начатките, двадесет ечимени хляба и пресни класове жито, в вретището си. И рече: Дай на людете да ядат.
43 И слугата му рече: Що? да туря ли това пред сто человеци? А той рече: Дай на людете да ядат; защото така говори Господ: Ще ядат, и остатък ще оставят.