8 И един ден замина Елисей в Сунам, дето имаше една голяма жена; и тя го задържа та яде хляб. И колкото пъти заминваше, свръщаше там за да яде хляб.
9 И рече жената на мъжа си: Ето сега, познавам че той е свет Божий человек който всякога наминва у нас.
10 Да направим, моля, малка горничка на стената; и да турим там за него одър, и трапеза, и седалище, и светилник, за да свръща там когато дохожда при нас.
11 И един ден дойде там, и свърна в горницата та спа там.
12 И рече на Гиезия слугата си: Повикай тази Сунамка. И повика я; и тя застана пред него.
13 И рече му: Речи й сега: Ето, ти взе всички тези грижи за нас: що да ти направим? Имаш ли нещо да речеш на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея между людете си.
14 И рече: Що да направим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма чадо, а мъж й е стар.