21 И като ги видя Израилевът цар, рече на Елисея: Да поразя ли? да поразя ли, отче мой?
22 А той рече: Не поразявай. Поразил ли би ти онези които си пленил с меча си и с лъка си? Тури хляб и вода пред тях; и да ядат и да пият, и да отидат при господаря си.
23 И тури пред тях много ястие; и като ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си. И не дойдоха вече Сирийските пълкове в земята на Израиля.
24 А след това, Венадад Сирийский цар събра всичкото си воинство, и възлезе та обсади Самария.
25 И стана голям глад в Самария; и, ето, обсадиха я додето глава ослова се продаде за осемдесет сребърника, и четвъртата на един кав харейоним за пет сребърника.
26 И като заминаваше Израилевът цар по стената, една жена извика към него и казваше: Помогни, господарю мой царю.
27 А той рече: Ако ти Господ не помогне, от де ще ти помогна аз? да ли от гумното или от жлеба?