25 И стана голям глад в Самария; и, ето, обсадиха я додето глава ослова се продаде за осемдесет сребърника, и четвъртата на един кав харейоним за пет сребърника.
26 И като заминаваше Израилевът цар по стената, една жена извика към него и казваше: Помогни, господарю мой царю.
27 А той рече: Ако ти Господ не помогне, от де ще ти помогна аз? да ли от гумното или от жлеба?
28 И рече й царят: Що имаш? А тя рече: Тая жена ми рече: Дай сина си да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.
29 И сварихме моя син та го изядохме; и рекох й на утрешния ден: Дай сина си да го изядем; а тя скри сина си.
30 И като чу царят думите на жената раздра дрехите си; и като минуваше върх стенат, людете видяха, и ето вретище извътре върху снагата му.
31 И рече: Така да ми направи Бог и така да приложи ако главата на Елисея Сафатовия син остане на него днес.