11 И извикаха портарите, и те известиха това в дома на царя.
12 И стана царят през нощта та рече на рабите си: Сега ще ви известя що направиха нам Сирийците: познаха че сме гладни, и излязоха из стана за да се скрият по нивите, и казват: Когато излязат из града ще ги хванем живи, и ще влезем в града.
13 А един от рабите му отговори и рече: Нека вземат, моля, пет от останалите коне които останаха в града, (ето, те са както всичкото множество на Израиля което остана в него; ето, те са както всичкото множество на Израиляните които се изнуриха,) и нека проводим да видим.
14 И взеха две колесници с коне; и проводи царят зад Сирийския стан, и рече: Идете та вижте.
15 И отидоха след тях дори до Иордан; и ето всичкия път пълен с дрехи и съсъди които Сирийците бяха хвърлили в бързането си. И върнаха се вестителите та известиха това на царя.
16 И излязоха людете та разграбиха стана на Сирийците. И продаде се една сата чисто брашно за един сикъл, и две сати ечимик за един сикъл, според словото Господне.
17 И тури царят на портата княза на когото на ръката се подпираше; и стъпкаха го людете в портата, и умря, както рече человекът Божий който говори когато царят слезе при него.