7 Заради това станаха та побягнаха в тъмнината, и оставиха шатрите си, и конете си, и ослите си, стана както беше, и побягнаха за живота си.
8 И когато тези прокажени отидоха до края на стана, влязоха в един шатър та ядоха и пиха, и взеха от там сребро и злато и дрехи, и отидоха та ги скриха; и върнаха се та влязоха в друг шатър, и взеха други от там, и отидоха та скриха и тях.
9 Тогаз рекоха помежду си: Ние не правим добре: този ден е ден на добри известия, а ние мълчим: ако чакаме до развиделението на зората, някоя беда ще ни сполети; нека прочее отидем да известим това в дома царев.
10 И тъй, отидоха та извикаха на градския вратар, и известиха им и рекоха: Отидохме в стана на Сирийците, и, ето, нямаше там человек нито глас от человек, само коне вързани, и осли вързани, и шатри както се намираха.
11 И извикаха портарите, и те известиха това в дома на царя.
12 И стана царят през нощта та рече на рабите си: Сега ще ви известя що направиха нам Сирийците: познаха че сме гладни, и излязоха из стана за да се скрият по нивите, и казват: Когато излязат из града ще ги хванем живи, и ще влезем в града.
13 А един от рабите му отговори и рече: Нека вземат, моля, пет от останалите коне които останаха в града, (ето, те са както всичкото множество на Израиля което остана в него; ето, те са както всичкото множество на Израиляните които се изнуриха,) и нека проводим да видим.