7 А Елисей отиде в Дамаск. А Венадад Сирийският цар бе болен; и известиха му и рекоха: человекът Божий дойде до тук.
8 И рече царят Азаилу: Вземи в ръката си дар та иди да посрещнеш человека Божий, и попитай чрез него Господа: Ще се съвзема ли от тази болест?
9 И отиде Азаил да го посрещне като взе дар в ръката си, и от всяко добро от Дамаск четиридесет камили товар; и отиде та застана пред него и рече: Син ти Венадад Сирийският цар прати ме при тебе и казва: Ще се съвзема ли от тази болест?
10 И рече му Елисей: Иди, кажи му: Ей, ще се съвземеш: но Господ ми яви че непременно ще умре.
11 И утвърди лицето си на него без да мръдне доде се засрами той; и плака человекът Божий.
12 И рече Азаил: Зощо плачеш, господине мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на Израилевите синове: твърдините им ще предадеш на огън, и юношите им ще избиеш с меч, и младенците им ще съкрушиш, и непраздните им ще разпориш.
13 И рече Азаил: Но що е рабът ти, псето, та да направи това голямо нещо? И рече Елисей: Господ ми показа че ти ще се въцариш над Сирия.