30 И рече му: Не ще да дойда, но ще ида в земята си и в рода си.
31 И Моисей рече: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш де трябва да располагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.
32 И ако дойдеш с нас, доброто което ще направи Гспод нам, истото добро и ние ще направим тебе.
33 И отидоха от гората Господня три дни път; и ковчегът на завета Господен предидеше пред тях три дни път за да търси упокоително място за тях.
34 И облакът Господен беше над тях деня когато тръгваха от стана.
35 И когато се дигаше ковчегът на пътя, Моисей говореше: Стани, Господи, и да се разпръснат враговете ти, и да бягат от лицето ти онези които тя ненавиждат.
36 А когато се спираше той казваше: Върни се, Господи, при тмите на Израилевите тисящи.