1 Тогаз всичкото събрание дигна глас та викаше; и плакаха людете през онази нощ.
2 И всичките Израилеви синове роптаеха на Моисея и Аарона; и рече им всичкото събрание: Да бяхме умрели в Египетската земя! или в тази пустиня да бяхме умрели!
3 И защо ни води Господ в тази земя да паднем от нож, и жените ни и чадата ни да бъдат в разграбване? Не беше ли по-добре нам да се върнем в Египет?
4 И говореха си един на друг: Да си турим началник и да се върнем в Египет.
5 Тогаз Моисей и Аарон паднаха на лицето си пред всичкото множество на събранието от Израилевите синове.
6 А Иисус Навиевът син и Халев Иефониевът син, от онези които съгледателствуваха земята, раскъснаха дрехите си,
7 и говориха на всичкото събрание на Израилевите синове и рекоха: Земята през която минахме за да я съгледателствуваме е земя много добра.
8 Ако благоволи Господ в нас, тогаз той ще ни въведе в тази земя, и ще даде нам таз земя дето тече мляко и мед.
9 Само против Господа не възставайте, и не бойте се от людете на тази земя, защото те са ястие за нас: защитата им се оттегли от върху тях, и Господ е с нас: не бойте се от тях.
10 Тогаз всичкото събрание рече да ги убият с камене; но славата Господня се яви в скинията на събранието пред всичките Израилеви синове.
11 И рече Господ Моисею: До кога ще ме презират тези люде? и до кога няма да ме вярват при всичките знамения които направих посред тях?
12 Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя, а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.
13 И рече Моисей Господу: Тогаз Египтяните ще чуят, (защото ти възведе този народ с твоята сила отсред тях,)
14 и ще кажат това на жителите на тази земя; понеже са чули че ти, Господи, си между тези люде, че ти, Господи, се явяваш лице с лице, и облакът ти стои над тях, и ти предходиш пред тях деня в облачен стълп, а нощя в огнен стълп.
15 И ако изтребиш ти тези люде като едного человека, тогаз народите които са чули за тебе ще кажат и ще рекат:
16 Иеова, като не може да въведе тези люде в земята за която им се кле, погуби ги в пустинята.
17 И сега, моля ти се, нека се възвеличи силата на Господа моего както си говорил и рекъл:
18 Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява повинния, и въздава беззаконието на отците върху чадата до третия и четвъртия род.
19 Прости, моля се, беззаконието на тези люде според твоята голяма милост, и според както си прощавал тези люде от Египет до тука.
20 И рече Поспод: Прощавам им според твоето слово;
21 но жив съм аз, и ще се напълни всичката земя с славата Господня.
22 Понеже всички тези мъже които видяха славата ми и знаменията ми които направих в Египет и в пустинята, и ме раздразниха до сега десет пъти, и не послушаха гласа ми,
23 наистина те няма да видят земята за която се клех на отците им: ни един от онези които ме презряха няма да я види.
24 Но раба моего Халева, понеже има в себе си друг дух, и напълно ме последва, за то него ще въведа в земята в която влезе, и семето му ще я наследи.
25 (А Амаличаните и Ханаанците живеят в долината.) Утре се върнете та идете в пустинята към червено Море.
26 И говори Господ Моисею и Аарону и рече:
27 До кога ще търпя на това лукаво събрание което роптае против мене? чух роптанията на Израилевите синове които роптаят против мене.
28 Кажи им: Жив съм аз, говори Господ, както вий говорихте в ушите ми, непременно така ще направя вам.
29 Труповете ви ще паднат в тази пустиня; и всички изброени между вас, колкото сте на чет от двадесет години и нагоре, които сте роптали против мене,
30 вие няма да влезете в земята за която аз се клех да ви населя в нея, освен Халева Иефониевия син и Исуса Навиевия син.
31 Но децата ваши за които вий рекохте че ще бъдат в разграбване, тях ще въведа; и там те ще познаят земята която вие презряхте.
32 А вашите трупове ще паднат в тази пустиня.
33 И чадата ви ще обикалят по пустинята четиридесет години, и ще теглят за вашите блудувания, доде се довършат труповете ви в пустинята.
34 По числото на дните в които съгледателствувахте земята, четиридесет дни, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите за беззаконията си, и ще познаете отчуждението ми.
35 Аз Господ говорих: наистина така ще направя на всичко това лукаво събрание което се е събрало против мене: в тази пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.
36 И онези человеци които проводи Моисей да съгледателствуват земята, които като се върнаха направиха всичкото събрание да роптае против него, и похулиха земята,
37 тези человеци, които похулиха земята, измряха с язвата пред Господа.
38 А Иисус Навиевът син и Халев Иефониевът син останаха живи от онези человеци които ходиха да съгледателствуват земята.
39 И каза Моисей тези думи на всичките Израилеви синове; и горко плакаха людете.
40 И като станаха сутринта рано, възлязоха на планинския върх и говореха: Ето ни, и ще възлезем на това място за което рече Господ; защото съгрешихме.
41 И Моисей рече : Защо вие така престъпяте повелението Господне? Ето, това няма да успее.
42 Не възлизайте, защото няма Господа между вас; за да ви не поразят враговете ви.
43 Защото Амаличаните и Ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож: понеже отстъпихте от Господа, за това Господ няма да бъде с вас.
44 Но те дързнаха и възлязоха на планинския върх; а ковчегът на завета Господен и Моисей не излязоха отсред стана.
45 Тогаз Амаличаните и Ханаанците които живеят на оназ планина слязоха и удариха ги, и поразиха ги до Хорма.