1 И рече Валаам Валаку: Съгради ми тук седем олтари, и приготви ми тук седем юнца и седем овна.
2 И направи Валак както рече Валаам; и принесоха Валак и Валаам по юнец и овен на всеки олтар.
3 И рече Валаам Валаку: Застани близу при всесъжението си, и аз ще ида: може би да излезе Господ насреща ми; и каквото ми покаже аз ще ти обява. И отиде на високо място.
4 И срещна Бог Валаама; и рече му Валаам: Приготвих седемте олтари, и принесох по юнец и овен на всеки олтар.
5 И Бог тури дума в устата на Валаама, и рече: Върни се при Валака, и така да речеш.
6 И върна се при него; и, ето, стоеше при всесъжението си, той и всичките Моавови князове.
7 Тогаз начна притчата си и рече: - Валак Моавский цар ме доведе от Арам, От източните гори, и каза ми: Ела, прокълни ми Якова, И ела, кълни Израиля.
8 Как да прокълна когото Бог не проклева? Или как да кълна когото Бог не кълне?
9 Защото от върх канарите го видя, И от хълмите го гледам: Ето народ който ще се насели отделно, И няма да се счете между езиците.
10 Кой може да изброи пясъка Яковов, И числото на четвъртата част от Израиля? Дано умра както умират праведните, И сетнините ми да бъдат както техните!
11 И рече Валак Валааму: Що ми направи ти? Взех те за да прокълнеш неприятелите ми; и, ето, ти съвсем си ги благословил.
12 А той отговори и рече: Не трябва ли да вникна в онова което Господ тури в устата ми, него да река?
13 И рече му Валак: Ела, моля, заедно с мене на друго място от дето ще ги видиш: само края им ще видиш, а всички тях няма да видиш; и прокълни ми ги от там.
14 И доведе го на полето Зофин, на върха на Фасга, и съгради седем олтари и принесе по юнец и овен на всеки олтар.
15 Тогаз рече Валаам Валаку: Застани тука при всесъжението си, а аз ще срещна там Господа.
16 И срещна Господ Валаама и тури дума в устата му, и рече: Върни се при Валака, и речи така.
17 И той дойде при него; и, ето, стоеше той при всесъжението си, и Моавовите князове наедно с него. И рече му Валак: Що говори Господ?
18 Тогаз той начна притчата си и рече: - Стани, Валаче, та слушай: Дай ми ухо, ти сине Сепфоров!
19 Бог не е человек та да лъже, Нито человечески син да та се разкае: Той рече, и няма ли да направи? Той говори, и няма ли да го тури в действие?
20 Ето аз благословение взех; И той като благослови, аз не мога да го повърна.
21 Не гледа беззаконие в Якова, Нито вижда престъпление в Израиля: Господ Бог негов с него е, И царско възклицание има между него.
22 Бог ги изведе из Египет: Има сила както единорог.
23 Наистина няма чародеяние против Якова. И няма вълхвование против Израиля: На време ще се говори за Якова. И за Израиля: Що е направил Бог!
24 Ето, людете ще възстанат като лъвица, И ще се дигнат като лъв: Няма да легнат доде не изядат ловът И изпият кръвта на убитите.
25 Тогаз рече Валак Валааму: Нито да ги прокълнеш съвсем, нито да ги благословиш съвсем.
26 А Валаам отговори Валаку и рече: Не говорих ли ти и казах: Всичко което ми рече Господ, това ще направя?
27 Рече още Валак Валааму: Ела, моля, ще тя заведа на друго място, негли ще бъде угодно Богу да ми ги прокълнеш от там.
28 И заведе Валак Валаама на върха на Фегор, който гледа към Иесимон.
29 И рече Валаам Валаку: Съгради ми тук седем олтари, и приготви ми тук седем юнца и седем овна.
30 И направи Валак както рече Валаам, и принесе по юнец и овен на всеки олтар.