1 И чу Хананей Арадскят цар, който живееше към пладне, че иде Израил през пътя Атарим, и направи бой против Израиля, и хвана от тях пленници.
2 И направи Израил обричане Господу и рече: Ако наистина предадеш тези люде в ръката ми съвсем ще погубя градовете им.
3 И Господ послуша гласа на Израиля и предаде Хананейците в ръцете му; и погубиха и тях и градовете им; и нарече името на мястото Хорма.
4 И дигнаха се от гората Ор в пътя откъде червено Море, за да обиколят земята Едом; и людете по пътя станаха малодушни.
5 И говориха людете против Бога и против Моисея и рекоха: Защо ни възведе из Египет за да умрем в пустинята? защото няма хляб ни вода, и душата ни има отвращение от този никакъв хляб.
6 И проводи Господ върх людете горителни змии които хапеха людете; и измряха много люде от Израиля.
7 И дойдоха людете при Моисея и рекоха: Съгрешихме защото говорихме против Господа и против тебе: помоли се Господу да махне змиите от нас. И помоли се Моисей за людете.
8 И рече Господ Моисею: Направи си една горителна змия и тури я на хоругвена върлина; и всеки ухапан като погледне на нея ще остане жив.
9 И направи Моисей медна змия и тури я на хоругвената върлина; и когато ухапеше някого змия, той като погледнеше на медната змия оставаше жив.
10 И дигнаха се Израилевите синове, и разположиха стан в Овот.
11 И като се дигнаха от Овот, разположиха стан в Ие-Аварим, в пустинята която е към Моав, към изток на слънцето.
12 От там се дигнаха, и разположиха стан в долината Заред.
13 От там се дигнаха, и разположиха стан от другата страна на Арнон, който е в пустинята и излази от пределите на Аморейците; защото Арнон е предел на Моав между Моавците и Аморейците.
14 За това се и говори в книгата на браните Господни: - Ваев у Суфа И потоците на Арнон,
15 И течението на потоците Което се простира до селението Ар, И досегнува до предела на Моав.
16 И от там дойдоха при Вир: този е кладенецът за който рече Господ Моисею: Събери людете, и ще им дам вода.
17 Тогаз изпя Израил тази песен: Възлез, о кладенче, пейте за него:
18 Кладенец изкопаха князовете, Благородните от людете изкопаха, чрез заповед на законодателя, с жезлите си. И от пустинята отидоха в Матана,
19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил в Вамот,
20 и от Вамот в долината която е в Моавовото поле при върха на Фасга, която гледа към Иесимон.
21 И проводи Израил посланници при Сиона Аморейския цар и рече:
22 Да заминем през твоята земя: няма да свръщаме по нивята нито по лозята: не щем да пием вода от кладенците: през царския път ще вървим доде заминем твоите предели.
23 А Сион не пусна Израиля да мине през пределите му; но събра Сион всичките си люде, и излезе та се опълчи против Израиля в пустинята, и дойде в Яса та направи бой против Израиля.
24 И порази го Израил с острото на ножа, и облада земята му от Арнон до Явок, до Амоновите синове; понеже пределите на Амоновите синове бяха крепки.
25 И облада Израил всички тези градове; и насели се Израил в всичките градове на Аморейците, в Есевон, и в всичките негови села.
26 Понеже Есевон бе град на Аморейския цар Сиона, който беше направил бой с предишния Моавски цар, и взел бе от ръката му всичката му земя до Арнон.
27 За това, които говорят с притчи казват: Елате в Есевон: Да се съгради и да се утвърди градът на Сиона.
28 Защото огън излезе из Есевон, Пламен из града Сионов; Пояде Ар Моавов, И князовете на високите места на Арнон.
29 Горко ти, Моаве! Погина ти, народе Хамосов! Даде избегналите си синове И дъщерите си пленници На Сиона Аморейския цар.
30 Ние ги устрелихме: Есевон погина до Девон: И запустихме ги до Нофа Която се простира до Медева.
31 И насели се Израил в земята на Аморейците.
32 После проводи Моисей да съгледателствуват Язир; и превзеха селата му, и изпъдиха Аморейците които бяха в тях.
33 Тогаз се върнаха и възлязоха по пътя към Васан; а Ог Васанският цар излезе насреща им, той и всичките му люде, на бран в Едраи.
34 И рече Господ Моисею: Не бой се от него; защото аз ще предам в ръцете ви него, и всичките му люде, и земята му; и да му направиш така както направи на Сиона Аморейския цар който живееше у Есевон.
35 И поразиха него, и синовете му, и всичките му люде, додето му не остана ни един остатък; и завладяха земята му.