1 И дойдоха Израилевите синове, всичкото събрание, в пустинята Цин в първия месец; и останаха людете в Кадис; и умра там Мариам, и погребена биде там.
2 И вода нямаше за събранието; и събраха се против Моисея и против Аарона.
3 И скараха се людете с Моисея та говореха и думаха: О да бяхме умрели и ние когато братята ни умряха пред Господа!
4 И защо възведохте събранието Господне в тази пустиня да умрем в нея ние и скотовете ни?
5 И защо ни възведохте из Египет за да ни доведете на това лошо място? Това не е място за сеяне, ни за смокви, ни за лозя, ни за нарове; нито вода има да пием.
6 И отидоха Моисей и Аарон от лицето на събранието при дверите на скинията на събранието, и паднаха на лицата си; и славата Господня им се яви.
7 И говори Господ Моисею и рече:
8 Вземи жезъла и свикай събранието, ти и Аарон брат ти, и пред очите им речете на канарата; и ще даде водата си: така ще им извадиш вода из канарата, и ще напоиш събранието и скотовете им.
9 И взе Моисей жезъла който беше пред Господа, както му заповяда той;
10 и свикаха Моисей и Аарон събранието пред канарата, и рече им: чуйте сега, вие метежници; да ви извадим ли вода из тази канара?
11 Тогаз дигна Моисей ръката си и удари с жезъла си канарата два пъти; и потече много вода; и пи събранието и скотовете им.
12 И рече Господ Моисею и Аарону: Понеже не ме повярвахте да ме осветите пред Израилевите синове, за това вие няма да възведете това събрание в земята която им давам.
13 Тая е водата на Мерива; защото Израилевите синове се препираха с Господа, и той се освети всред тях.
14 И проводи Моисей посланници от Кадис до Едомския цар да му кажат: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всичкия труд който ни намери,
15 как слязоха отците ни в Египет, и живяхме много време в Египет, и Египтяните озлобиха нас и отците ни;
16 и ние извикахме към Господа, и той чу гласа ни, и проводи едного ангела та ни изведе из Египет; и, ето, сме в Кадис, град в края на твоите предели.
17 Да минем, моля, през твоята земя: няма да минем през нивята или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим през царския път: няма да свърнем ни надясно ни наляво доде преминем твоите предели.
18 Но Едом му рече: Няма да минеш през земята ми, за да не изляза с нож насреща ти.
19 А Израилевите синове му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и скотовете ни пием от водата ти ще я платим: да премина само с нозете си, и нищо друго.
20 А той рече: Няма да минеш. И излезе Едом против него с много люде и с силна ръка.
21 Така не рачи Едом да пусне Израиля да мине през пределите му; и оттегли се Израил от него.
22 И дигнаха се Израилевите синове, всичкото събрание, от Кадис, и дойдоха при гората Ор.
23 И говори Господ Моисею и Аарону на гората Ор, при пределите на земята Едом, и рече:
24 Аарон ще се прибере при людете си; защото няма да влезе в земята която давам на Израилевите синове, понеже не се покорихте на думата ми при водата на Мерива.
25 Вземи Аарона и Елеазара сина му и възведи ги на гората Ор,
26 и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях Елеазара сина му, и Аарон ще се прибере при людете си и ще умре там.
27 И стори Моисей както заповяда Господ; и възлязоха на гората Ор пред очите на всичкото събрание.
28 И съблече Моисей от Аарона одеждите му, и облече с тях Елеазара сина му; и умре Аарон там на върх гората; и слязоха Моисей и Елеазар от гората.
29 И видя всичкото събрание че умря Аарон; и оплакваха Аарона тридесет дни всичкий Израилев дом.