1 И говори Господ Моисею в Моавските полета, при Иордан, срещу Иерихон, и рече:
2 Заповядай на Израилевите синове да дадат на Левитите от наследственото си притежание градове за да се населят; и предградия ще дадете на Левитите за градовете им наоколо.
3 И градовете да им бъдат за да се населят в тях; а предградията да им бъдат за говедата им, и за стадата им, и за всичките им животни.
4 И предградията на градовете които ще дадете на Левитите да бъдат от градската стена навън тисяща лакти наоколо.
5 И да измерите извън града към източната страна две тисящи лакти, и към южната страна две тисящи лакти, и към западната страна две тисящи лакти; и към северната страна две тисящи лакти; и градът да бъде в средата. Таквиз ще бъдат предградията на градовете им.
6 И от градовете които ще дадете на Левитите шест градове да са за прибегване, които да определите за да може убийцата да побегне там; и на тях да притурите още четиридесет и два града.
7 Всичките градове които ще дадете на Левитите да бъдат четиридесет и осем градове: тях дайте наедно с предградията им.
8 И когато дадете градове от притежанието на Израилевите синове, от многото дайте много, а от малкото дайте малко: всеки според наследието което е наследил да даде от градовете си на Левитите.
9 И говори Господ Моисею и рече:
10 Говори на Израилевите синове и кажи им: Когато преминете Иордан към земята Ханаан,
11 тогаз да си определите градове които да ви са градове за прибежище, за да може да побегне там убийцата който убие человека по погрешка.
12 И да ви бъдат градове за избегване от сродника мъстителя, за да не умре убийцата доде се представи на съд пред събранието.
13 И от градовете които ще дадете шест градове да ви бъдат за прибегване.
14 Три градове да дадете отсам Иордан, и три градове да дадет ев земята Ханаан, да бъдат градове за прибегване.
15 Тези шест градове да бъдат прибежище за Израилевите синове, и за чужденеца, и за оногоз който е пришлец помежду им; за да може да побегне там всеки който би убил человека по погрешка.
16 И ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убийца е: убийцата непременно да се умъртви.
17 И ако го е ударил с камик из ръката си от който може да умре, и умре, убийца е: убийцата непременно да се умъртви.
18 Или ако го е ударил с дървено оръдие из ръката си от което може да умре, и умре, убийца е: убийцата непременно да се умъртви.
19 Отмъстителят за кръвта, той да умъртви убийцата: когато го срещне, да го умъртви.
20 И ако го блъсне от омраза, или от навет хвърли нещо върх него, и умре,
21 или от омраза го удари с ръката си, и умре, този който е ударил непременно да се умъртви: убийца е: отмъстителът за кръвта да умъртви убийцата когато го срещне.
22 Ако ли го блъсне внезапно без вражда, или хвърли нещо върх него без наветване,
23 или някакъв камик от който може да умре, и без да съгледа свали на него, та умре, и не му е бил враг нито е искал да му стори зло,
24 тогаз събранието да съди помежду убийцата и отмъстителя за кръвта по тези съдове;
25 и събранието да освободи убийцата от ръката на отмъстителя за кръвта, и събранието да го върне в града на прибежището му дето бе прибегнал; и да живее в него до смъртта на великия свещеник който е помазан с светото масло.
26 Ако ли убийцата излезе някак вън от пределите на прибежищния си град в който бе прибегнал,
27 и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и отмъстителят за кръвта умъртви убийцата, няма да бъде повинен за кръвопролитие;
28 защото трябваше да остане у града на прибежището си до смъртта на великия свещеник; а след смъртта н авеликия свещеник убийцата да се върне в земята на притежанието си.
29 И това ще ви бъде правило за съд в всичките ви родове, по всичките ви селения.
30 Който убие някого, този убийца да се умъртви чрез устата на свидетели; но един само свидетел не може да направи свидетелство против някого за да се умъртви.
31 И да не вземате никакъв изкуп за живота на убийцата който е повинен за смърт; но непременно да се умъртви.
32 И да не вземате изкуп за оногоз който е побегнал в прибежищния си град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.
33 И да не осквернявате земята в която сте; защото кръвта, тя осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта която се е проляла на нея освен с кръвта на оногоз който я е пролял.
34 Да не направите нечиста земята в която живеете, всред която аз обитавам; защото аз Иеова обитавам всред Израилевите синове.