1 А Корей синът на Исаара, сина на Каата Левиевия син, и Датан и Авирон синовете на Елиава, и Он синът на Фалета, Рувимови синове, предприеха
2 и дигнаха се против Моисея, с двесте и петдесет человеци от Израилевите синове, началници на събранието, избрани съветници, именити мъже.
3 Събраха се прочее против Моисея и против Аарона, и рекоха им: Доста ви е! Всичкото събрание, всичките са святи; и Господ е всред тях. А защо се възвишавате вие над събора Господен?
4 А Моисей като чу това падна на лицето си,
5 и говори на Корея и на всичкото негово събрание и рече: Утре ще покаже Господ кой е негов и свет, и него ще приближи при себе си. Онзи когото избере, него ще приближи при себе си.
6 Това направете: Ти, Корее, и всичкото ти събрание, вземете си кадилници,
7 и турете в тях огн, и утре турете в тях темян пред Господа; и когото избере Господ, той ще бъде свет. Доста и вам, Левиеви синове.
8 И рече Моисей Корею: чуйте сега вие, Левиеви синове.
9 Малко ли ви е това дето Израилевий Бог отдели вас от събранието Израилево та ви приближи при себе си, да правите службата на скинията Господня, и да стоите пред събранието за да служите за тях?
10 Той приближи при себе си тебе, и наедно с тебе всичките ти братя Левиевите синове: искате ли вие и свещенството?
11 Така ти и всичкото твое събрание събрали сте се против Господа; и Аарон кой е та да роптаете на него?
12 И проводи Моисей да повикат Датана и Авирона Елиавовите синове; а те рекоха: Няма да идем.
13 Малко ли е това дето си ни извел из земя в която тече мляко и мед за да ни измориш в пустинята, но още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?
14 Но ти не си ни довел в земя дето тече мляко и мед, нито си ни дал наследие нивя и лозя. Ще извадиш ли очите на тези люде? Няма да идем.
15 И разсърди се Моисей много, и рече Господу: Не погледвай на приношението им: аз не съм взел от тях нито един осел, и никому от тях зло не съм направил.
16 И рече Моисей Корею: Утре ти и всичкото твое събрание да бъдете пред Господа, ти, и те, и Аарон.
17 И вземете всеки кадилницата си, и турете в тях темян, и принесете пред Господа всеки кадилницата си, двесте и петдесет кадилници, и ти и Аарон, всеки кадилницата си.
18 И взеха всеки кадилницата си, и туриха в тях огън, и туриха в тях темян; и застанаха пред дверите на скинията на събранието наедно с Моисея и Аарона.
19 И събра против тях Корей всичкото събрание пред дверите на скинията на събранието; и яви се славата Господня на всичкото събрание.
20 И говори Господ Моисею и Аарону и рече:
21 Отделете се отсред това събрание, и аз ще ги изтребя в едно мъгновение.
22 А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка плът! ако един человек е съгрешил ще се разгневиш ли ти на всичкото събрание?
23 И говори Господ Моисею и рече:
24 Говори на събранието и кажи: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана, и Авирона.
25 И тъй, стана Моисей та отиде при Датана и Авирона; и подире му отидоха Израилевите старейшини.
26 И говори на събранието и рече: Отстъпете сега от шатрите на тези нечестиви человеци, и не се допирайте до нищо техно, за да не погинете в всичките им грехове.
27 И отстъпиха от около жилищата на Корея, Датана, и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при вратата на шатрите си, с жените си, и синовете си, и с малките си деца.
28 И рече Моисей: От това ще познаете че Господ ме проводи да направя всички тези дела, че не правя от самосебе си.
29 Ако те умрат както умират всичките человеци, или ако бъде върх тях въздаяние според въздаянието на всичките человеци, то не ме е Господ проводил;
30 но ако направи Господ чудо, и земята отвори устата си та погълне тях и всичко което е тяхно, и слезат т еживи в ад, тогаз ще познаете че тези человеци презряха Господа.
31 И като изговори той всички тези думи, разпукна се под тях земята.
32 И отвори земята устата си и погълна тях, и къщите им, и всичките человеци Корееви, и всичкия им имот.
33 И слязоха живи в ад те и всичко техно, и земята ги покри; и погинаха отсред събранието.
34 И всичкий Израил които бяха около тях побегнаха от вика им, и думаха: Да не погълне земята и нас.
35 И огън излезе от Господа и пояде онези двесте и петдесет мъже които принесоха темяна.
36 И говори Господ Моисею и рече:
37 Кажи на Елеазара, сина на Аарона свещеника, да вземе кадилниците отсред изгорението; и огъня пръсни татък, защото се осветиха:
38 да вземе кадилниците на тези человеци които съгрешиха против душите си, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтаря; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са освещени; и ще бъдат те за знамение на Изралевите синове.
39 И взе Елеазар свещеникът медните кадилници които бяха принесли изгорелите; и направиха ги на плочи за обковаване на олтаря,
40 (в помен на Израилевите синове, щото никой чужденец, който не е от Аароновото семе, да не пристъпва да принесе темян пред Господа, за да не стане каквото Корей и събранието му,) както му рече Господ чрез Моисеева ръка.
41 А на утрешния ден всичкото събрание на Израилевите синове възроптаха на Моисея и Аарона и рекоха: Вие избихте людете Господни.
42 И когато се беше събрало събранието против Моисея и Аарона, погледнаха към скинията на събранието, и, ето , облакът я покри, и яви се славата Господня.
43 И дойде Моисей и Аарон при скинията на събранието.
44 И говори Господ Моисею и рече:
45 Оттеглете се отсред това събрание, и аз ще ги погубя в едно мъгновение. Но те паднаха на лицата си.
46 И рече Моисей Аарону: Вземи кадилницата, и тури в нея огън олтаря, и тури темян та иди скоро в събранието и направи умилостивение за тях; защото излезе гняв от Господа: язвата начна.
47 И Аарон взе кадилницата както рече Моисей, и завтече се всред събранието, и, ето, язвата беше начнала в людете; но той тури темяна и направи умилостивение за людете.
48 И застана между мъртвите и живите; и престана поражението.
49 И умрелите в поражението бяха четиринадесет тисящи и седемстотин человеци, освен онези които умряха от Кореевата причина.
50 И върна се Аарон при Моисея до дверите на скинията на събранието; и престана поражението.