24 И застана ангелът Господен на един тесен път между лозята, дето имаше ограда отсам и ограда оттам.
25 И понеже ослицата видя ангела Господен, притисна се към стената, и притисна Валаамовата нога към стената; а той я удари пак.
26 И ангелът Господен отиде на напред, и застана на едно тесно място дето нямаше път да свърне ни надясно ни наляво.
27 И понеже ослицата видя ангела Господен, падна под Валаама; а Валаам се разгневи, и удари ослицата с тоягата.
28 Тогаз Господ отвори устата на ослицата; и тя рече Валааму: Що ти съм сторила, та ме биеш сега третий път?
29 А Валаам рече на ослицата: Защото си се подиграла с мене. Ах, да имах нож в ръката си, сега бих те убил.
30 И ослицата рече Валааму: Не съм ли аз твоята ослица на която си ездил от когато си до този ден? Имала ли съм навикновение друг път да ти правя така? А той рече: Не.