1 И понеже видя Валаам че беше угодно пред Господа да благослови Израиля, не отиде както друг път да потърси гатания, но обърна лицето си към пустинята.
2 И дигна Валаам очи и видя Израиля който беше населен по племената си; и дойде на него Дух Божий.
3 И начна притчата си и рече: - Валаам син Веоров рече, И человекът който има отворени очи рече:
4 Рече онзи който чу Божиите думи, Който видя видението на Всесилнаго: Той падна като в сън, но имаше очите си отворени:
5 Колко са красни твоите шатри, Якове, Твоите скинии, Израилю!
6 Като долини са разпрострени, Като градини по речни брегове, Като алоини дървета които е Господ насадил. Като кедри покрай водите.
7 Ще се излива вода из ведрата му, И семето му ще бъде в много води; И царят му ще бъде по висок от Агага, И царството му ще се възвеличи.