4 И направиха така Израилевите синове, и проводиха ги вън от стана: както рече Господ Моисею така направиха Израилевите синове.
5 И говори Господ Моисею и рече:
6 Кажи на Израилевите синове: Когато мъж или жена като человек направи какъв да е грях, и направи престъпление против Господа, и стане повинна тая душа,
7 тогаз да изповяда греха си който е направил, и да повърне онова за което е повинен, и да притури на него една пета част, и да го даде на оногоз комуто е повинен.
8 Ако ли онзи человек няма сродник за да повърне нему онова за което е повинен, отдаемото за повинността нека е Господу, свещенику, наедно с овена на умилостивението с който ще направи умилостивение за него.
9 И всяко приношение от всичките освещени неща на Израилевите синове което доносят на свещеника да бъде негово.
10 Негови да бъдат и посвещените неща от всекого человека: все що дава някой на свещеника негово да бъде.